— Вярно е. Ние знаем езика си по инстинкт, а хората търпят неуспех при изучаването му, независимо от големите си интелектуални възможности. Нашите песни не се поддават на разбор, а и рядко са еднакви, дори когато се изразява една и съща мисъл. Според Магьосницата съществува и телепатичен елемент.
— Както и да е. Аз смятам — или по-точно питам: защо упорствате толкова? Какво им е лошото на Титанидите? Цяло чудо е, че по рождение въобще владеете някакъв език. Защо ви е английският?
— Май не си ме разбрал — каза Валия. — Серпент ще знае да пее. Това е сигурно. Не съм и помислила да го лиша от тази способност. По-скоро бих предпочела да се роди с два крака като… о, скъпи. Моля те…
Крис се засмя и я увери, че всичко е наред.
— Това ме подсеща за израза: „С два крака, и то леви“. Така наричаме някой, който е много вързан.
— Сигурно е така.
— Обещавам ти, че… но ти пак ме взимаш на подбив. Може би все някой ден ще свикна.
— Не и ако ти попреча. Но още не си ми казала защо го правиш?
— Мислех, че е очевидно.
— Не и за мен.
Тя въздъхна.
— Добре. Английски — защото го говореха първите човеци на Гея и е разбираем. А защо въобще трябва да се учи човешки език… от времето на първите контакти броят на хората тук постоянно нараства. Не идвате по много, но непрекъснато. И смятам за наистина добра идеята да знаем колкото се може повече за вас.
— Досадните съседи, които изглежда се канят да останат, а?
Валия се замисли.
— Не искам да звучи пренебрежително по отношение на хората. Като индивиди някои от тях са толкова добри, колкото би ни се искало…
— Но като раса сме трън в петата.
— Не бих правила преценки.
— Защо не? Това е твое право. А и аз съм съгласен с теб. Ние сме доста неприятни, когато обединим интелекта си и започнем да измисляме разни атомни бомби и други подобни. А що се отнася до повечето от индивидите… по дяволите. — Изпитваше известен шовинизъм, който не му се нравеше, но не можеше да го преодолее. Това го накара да се замисли, за да открие нещо в защита. Но не можеше. — Знаеш ли — каза той накрая, — едва сега разбирам, че никога не съм срещал Титанида, която да не харесвам.
— Аз пък съм срещала много — отвърна Валия. — Познавам доста повече Титаниди от теб. Но няма Титанида, с която да не мога да се разбера. Не съм чувала за Титанида, която да е убила себеподобна. И никога не съм срещала Титанида, която да мразя.
— Тук е разковничето, нали? Вие се разбирате много по-добре от нас.
— Май трябва да отговоря с да.
— Кажи ми. Кажи ми истината. Само за момент забрави, че аз съм човек, и…
— Аз го забравям непрекъснато.
Тя се опитваше да омекоти нещата, но Крис не разбираше.
— Просто ми кажи какво мислиш за присъствието на хората на Гея. Твоето мнение и на Титанидите като общност. Или при тях има различия?
— Разбира се, има, но съм съгласна с мнозинството, че е необходим повече контрол. Не сме единствената интелигентна раса на Гея и аз говоря само от наше име, но ние искаме да имаме думата кой може да влиза в Хиперион, Крий и Метида, земите, които обитаваме. Сигурно бихме върнали около деветдесет процента.
— Толкова много?
— Е, може и по-малко. Помоли ме да бъда откровена, нали? Човеците донесоха алкохолизма на Гея. Винаги сме харесвали виното, но питието което вие наричате текила, а ние — тя изпя една кратка мелодия — или смърт-с-щипка-сол-и-изстискано-лимонче на ваш език, за нас се превръща в наркотик. Човеците донесоха и венерическите болести: единствените от земен произход, което и ние прихващаме. А също така садизма, изнасилването и убийството.
— Всичко това ми напомня за индианците в Америка.
— Има прилика, но се надявам да е измамна. Неведнъж на Земята една мощна технология в сблъсък с друга, по-слаба, е побеждавала. На Гея човеците носят само онова, което им се позволява да вземат, затова то не е от особено значение. Нещо повече, ние не сме примитивно общество. Но сме безсилни да се преборим, защото хората са протежирани.
— Какво искаш да кажеш?
— Гея обича човеците. В смисъл, че се интересува от тях и обича да ги наблюдава. Докато не й писне, сме длъжни да приемаме всичко.
Валия видя лицето му и внезапно цялата му тревога се предаде и на нея.
— Зная какво си мислиш — продължи тя.
— Какво?
— Смяташ, че ако се наложат стандарти, ти няма да се класираш.
Крис бе принуден да признае, че е права.
— Грешиш. Как да ти обясня по-добре… Притесняваш се от твоите пристъпи на буйство. Май се налага да съм по-обстоятелствена. И така, лесно е като праведници да произнасяме филипики срещу чуждите недостатъци. Има много човеци, които моите събратя безусловно не биха допуснали: човеците с предразсъдъци, дребнавите, вероломните, заблудените. Простаците, на които им липсват първите седем години. Вярвам, че всички неприятности на човеците се крият във факта, че сте длъжни да бъдете учени, че се раждате свирепи и ненаситни и в повечето случаи тези ваши качества се засилват с годините.