Въпреки това между нашите две раси съществува връзката любов-омраза. Ние се възхищаваме, а понякога мразим огъня на вашите емоции. Всички вие притежавате насилническа жилка и ние приемаме тази даденост. Не ни е трудно, защото сме доста по-едри от вас — шансовете ви да ни нараните без оръжие е нищожен. Бихме искали да забраним оръжията, които ни изравняват. И понеже ни липсва агресивност, не можем да ви позволим да се изравните по физическа сила с нас.
А сред вас има и индивиди, чиято искра на живота е толкова ярка, че ни заслепява. Най-добрите човеци стоят по-високо от най-добрите сред нас. Знаем това и го приемаме. Никой от вас не може да се сравни по красота с нас, но ние осъзнаваме, че хубостта не е всичко. Бихме могли да предложим на човешкия род доста неща. Досега демонстрирате само повърхностен интерес, но ние не губим надежда. А ние можем и да се учим от вас. Дълго се опитвахме да вземем от вашия огън, като ви опознаем. И тъй като на Гея Лисенко е прав, ние правим опити да ви култивираме в себе си. Ето защо учим английски.
Крис за пръв път я виждаше толкова словоохотлива и разпалена. Смятал бе, че знае за нея всичко, и сега се питаше от къде на къде е бил толкова сигурен — а уж се изживяваше за голям умник, — че може да знае за някого всичко. Наясно бе, макар никога да не го беше споменавал пред Валия, че от първата им среща насам тя се изразяваше все по-богато. Сега нейният речник често го смайваше. При нужда тя боравеше с матерния му език десет пъти по-добре от самия него. Това не го притесняваше — то бе в реда на нещата, защото тя все повече се разкриваше пред него, колкото по-голямо доверие му имаше. Тревожеше го друго.
— Нека не прозвучи грубо, но трябва да те попитам. Заради Лисенко ли беше цялата тази история с яйцето?
— И аз не желая да прозвучи грубо, но не искам и да те лъжа. Да, и това беше от значение. Но никога не бих го направила с теб, ако нямаше нещо по-силно. Говоря за любовта — доколкото знам тя е единственото чувство, еднакво присъщо и на хората, и на Титанидите.
— Чироко не смяташе така.
— Тя греши. Да, в общия случай, любовта е съпътствана от ревност, лакомия, борба за периметър, но при човеците, а не при Титанидите. Но това не прави самото чувство различно. Просто малцина са хората, които изпитват непокварена любов. Повярвай ми: това е едно от нещата, в които, както споменах, сме по-вещи от човеците. Векове наред хората описват и възпяват любовта, но и досега не са успели да я дефинират. За нас тя не е мистерия. Ние я разбираме напълно. Човеците се докосват до нея най-вече в своите песни и стихове. Обичта е едно от нещата, на които можем да ви научим.
Крис би искал да й повярва, но все още го тормозеше нещо, което не можеше да проумее. Ставаше дума за нейната снизходителност към изблиците му на лудост. Може би точно в това, някъде дълбоко в себе си, той се съмняваше.
— Крис, би ли ме докоснал? — помоли Валия. — Май те разстроих и това ме тревожи.
Изглежда забеляза колебанието му, защото в очите й се появиха сълзи. Седяха само на метър разстояние, а Крис имаше чувството, че помежду им е зейнала пропаст. Това го плашеше, защото съвсем доскоро я бе чувствал съвсем близка.
— Ужасно се боя. Боя се, че на края ще бъдем толкова далечни. Ти никога няма да ме разбереш, както и аз тебе. А трябва да се разбираме взаимно! — Тя спря и продължи по-бавно. — Нека опитам отново. Аз никога няма да се предам. Казах, че най-добрите от вас ни превъзхождат. И ние всички го усещаме. Серпент, едно новородено, ще го види още щом те погледне за първи път. Виждам го и аз, но не мога да го опиша, нищо че съм прочела хиляди речници. Когато се появи един от тези избраници, ние веднага го разпознаваме. Но ако събера неколцина от тях, едва ли ще определя какво им е общото. Не притежават някаква характерна особеност, а и не винаги качествата им си приличат. Мнозина са смели, но има и страхливци. Някои са срамежливи, други — отракани. Интелигентните са доста, но други далеч не са гениални. Много от тях са външно темпераментни; те имат по-добър вкус към живота; те горят с по-ярък пламък, отколкото ние някога сме виждали. Други, според човешките усещания, са покорни, като теб понякога, но в нашите очи светлината струи от тях. Ние не знаем какво представлява тя, но искаме част от нея, стига да можем да я получим без подтика към самоунищожение, който е проклятието на вашия род. Вероятно дори и заедно с него, защото топлината й е тъй сладка.