Имаме песен за тази светлина. Тя е — Валия запя, след това премина на английски, като че ли чувстваше, че времето не работи в нейна полза и тя отново не ще успее да докосне душата му. — В буквален превод това звучи като „Тези-които-един-ден-може-да-се-научат-да-пеят“, а по-свободно преведено — „Тези-които-разбират-Титанидите“. Ако искат. Боя се, че започвам да се изразявам тромаво.
Чироко е точно такава. Ти не си усетил и стотна от нейната топлина. Същата бе и Габи. Робин. Шепа човеци в Титантаун. Обитателите на онова селище в Крий. И ти. Ако не беше такъв, щях да те обичам не повече от камък, а аз те обичам безумно.
Странен начин за изясняване на чувствата, помисли си Крис. И що за съвпадение: и четиримата да притежаваме това неуловимо качество. И отново: срамно е, защото тя е тъй величествена, но как да й кажа…?
Но всичко това бе пометено от усещането, което Крис би могъл да опише като мигновената картина на целия живот пред очите на давещия се или като прословутата искра на гения — като стигна до заключението „Как съм могъл толкова време да се държа като идиот?“ — и, в края на краищата, реши, че е най-точно да се формулира като внезапно озарение, че и той я обича безумно.
Валия видя изблика на чувства — ако той се нуждаеше от доказателство, то този изблик бе точно това, но вече без значение — и докато Крис се опитваше да измисли нещо по-интелигентно от семплото „Аз също те обичам“, го целуна.
— Казвах ти, че ме обичаш — промълви тя, и той кимна, чудейки се дали някога ще престане да се усмихва.
Това, че знаеш как се раждат Титанидите, не означава, че разбираш връзката между съзнанието на майката и детето. Крис не проумяваше същността на тази връзка. Той отрупваше Валия с въпроси и накрая установи, че да — тя може да пита за нещо Серпент, а той да й отговори, и не — Серпент не може да й каже дали говори английски.
— Той мисли образно и мелодично — обясни Валия. — Песента е непреводима, освен емоционално — в известен смисъл песента на Титанидите е невъзможно да се преведе, ето защо човеците не са успели да създадат титанидски речник. Аз само чувам и виждам неговите мисли.
— Тогава как го попита как иска да се казва?
— Обрисувах инструментите, които могат да се направят тук и посвирих на тях в съзнанието си. Когато духът му изрази удоволствие, разбрах, че избира е серпент.
— Той знае ли за мен?
— Познава те чудесно. Не знае името ти. Ще те попита как се казваш много скоро след като се роди. Знае, че аз те обичам.
— Знае ли, че съм човек?
— Знае го добре.
— Какво мисли за това? Ще бъде ли проблем?
Валия му се усмихна.
— Той ще се роди без предразсъдъци. От тук нататък зависи само от теб.
Тя лежеше на една страна в уютното леговище, подготвено от Крис. Раждането наближаваше, Валия беше спокойна, доволна, не усещаше болка. Крис съзнаваше, че прилича на всеки бъдещ, крачещ пред родилното отделение, но не можеше да стори нищо.
— Мисля, че все още не разбирам много неща — призна той. — Дали ще излезе, ще седне и обсъждаме заедно цената на кафето в Крий, или ще мине през етапа на „гу-гу“ и „га-га?“ (гукането?)?
Валия се засмя, позамисли се, докато мускулите на корема й си вършеха работата като ръка, стискаща пълен с течност балон, после отпи глътка вода.
— Ще бъде слаб и объркан — обясни тя. — Ще вижда много, но ще мълчи. Сега наистина не е интелигентен. Мозъчните му гънки сякаш са били гресирани и опаковани за доставката и сега, след пристигането, трябва да се разопаковат и почистят преди употреба. Но после… — Направи пауза, вслушвайки се в нещо, което Крис не можеше да чуе, след това се усмихна.
— Ще трябва да изтърпиш това очакване. Той е почти тук, а има и задължителен ритуал, който се предава на поколенията от моя акорд.
— Добре, хайде — нетърпеливо я подкани той.
— Моля те, направи нещо за мен. Бих се справила прекрасно с моята песен, но тъй като детето ще говори английски, реших да скъсам с традицията и да пея на този език… а също и защото ти си тук. Но не съм сигурна дали ще успея го изразя красиво на английски, така че моята проза може да звучи ужасно на …
— Не се извинявай, за Бога. Хайде, започвай. Може да няма много време.
— Добре. Първата част е неизменна и аз просто я цитирам. Добавям своите собствени думи накрая. — Тя облиза устните си и се взря в празното пространство. — „Жълти като небесата са Мадригалите“ — подхвана Валия песента си. „В началото биде Бог, и Бог беше колело, а колелото бе Гея. Гея отвзе от своята плът и сътвори от нея първите Титаниди, като ги дари с познанието, че Гея е Бог. Титанидите не се възпротивиха. Те заговориха на Гея и я попитаха «Какво би искала да правим?» А Гея им отвърна: «Нямайте друг Бог, освен мен. Плодете се и множете се, но знайте, че пространството е ограничено. Правете на другите така, както бихте искали те да ви правят. Знайте, че след смъртта си ще превърнете отново в прах. И не дохождайте при мен с вашите проблеми. Няма да ви помагам.» И така Титанидите се сдобиха с бремето на свободната воля.