Робин реши да си отваря очите, въпреки че доста от нещата не изглеждаха обещаващи като забавление. Най-напред се присламчи към няколко души, които май прекарваха най-хубаво, после стори същото, което правеха и те. За половин марка закупи три ножа, за да замери някакъв мъж, който весело се кълчеше пред дървена мишена. Беше страхотен. Тя не успя да го уцели, а не успя и никой от останалите, поне в нейно присъствие.
След това сподири пияна двойка в Чудната зоологическа градина на професор Потър! с клетки, в които бяха изложени чудати животни от Гея. Робин остана очарована и така и не разбра защо двойката си тръгна след като хвърли само един повърхностен поглед, очаквайки някакво „действие“, както се изрази мъжът. Добре, тогава тя ще потърси „действието“.
В една палатка представяха мъж, който изнасилва жена на сцената, и това й се стори твърде отегчително. Нямаше нищо ново и дори някои странни движения не подгряха интереса й към спектакъла. После на подиума излязоха две Титаниди — виж, това си струваше да се види, макар да бе леко смущаващо. Отначало си помисли, че едната Титанида изнасилва другата, но изведнъж злосторникът се дръпна и беше обладан от потърпевшата. Каква беше логиката? Ако и двата пола можеха да изнасилват, това би трябвало да се нарича другояче. Разбира се, проблемът засягаше само Титанидите. Всяка имаше мъжки и женски полов орган отзад, както женски или мъжки отпред. Конферансието представи шоутото като „образователно“ и обясни, че Титанидите не намират за ангажиращо да правят преден секс на обществени места, но запазват фронталната любов за интимни моменти. От него Робин научи също така една нова дума: чукам.
Задният пенис на Титанидата шокира Робин. Обикновено прибран и частично скрит зад задните крака, щом се покажеше, той се превръщаше във внушителен инструмент. Почти копие на човешкия, но дълъг колкото ръката на Робин и кажи-речи два пъти по-дебел. Зачуди се дали майка й не се беше объркала, приписвайки това страховито нещо на човешките мъже.
Имаше и други образователни и научни атракции. Доста от тях наподобяваха насилие. Това не учуди Робин, която не бе очаквала нещо повече от едно първично общество, а и тя самата не бе чужда на насилието. В една малка палатка жена издемонстрира мощта на някакъв вид йога, като заби карфици в очите си, промуши дълга сабя през диафрагмата си, докато острието не щръкна от гърба й, и за капак умело ампутира собствената си лява ръка със скалпел и трион. Робин беше сигурна, че тя е робот или холограма, но илюзията бе прекалено изпипана, за да бъде разкрита. За следващото представление жената изглеждаше почти като нова.
Робин си купи билет за адаптирана от Титаниди постановка на „Ромео и Жулиета“, но не успя да овладее изблиците си на смях и се наложи да напусне залата. По подходящо би било заглавието „И Монтеки, и Капулети се присъединяват към кавалерията“. Грубата намеса в пиесата бе очевидна. Робин се съмняваше, че великият бард би се противил на изпълнението на ролите от Титаниди, но си помисли, че би възнегодувал срещу ревизионистичния опит Ромео да бъде представен като мъж.
Привлечена от музиката, тя се вмъкна в някаква средноголяма палатка и доволно се отпусна на една от многобройните дълги пейки. Отпред наредени в редица Титаниди пееха под диригентството на човек с черно палто. Приличаше на представление, но липсваше билетопродавачът. Каквото и да бе това, поне нямаше нужда да стои права.
Някой я потупа по рамото. Обърна се и видя друг мъж в черно. Зад него стоеше Титанида с очила с телени рамки.
— Извинете, бихте ли облекли това? — Той й подаваше бяла риза. Усмихваше се приятелски, Титанидата — също.
— Защо? — попита Робин.
— Такъв е обичаят тук — с извиняващ се тон отвърна човекът. — Смятаме, че не е редно да се разголваме. — Робин видя, че и Титанидата носи риза — за първи път видя някой да прикрива неговите или нейните гърди.
Мушна се в ризата, съгласна да се нагоди към ексцентричния обичай, за да може да остане и да послуша прекрасната музика.
— Що за място е това всъщност?
Мъжът седна до нея и възкриво се усмихна.
— Имате право да питате — въздъхна той. — Понякога тъй се проверява вярата на най-набожните. Ние сме тук, за да предадем Словата и на други планети. И Титанидите, подобно на хората, имат души. Ние сме тук от дванайсет години. Службите се посещават добре, извършили сме няколко бракосъчетания, няколко кръщенета. — Погледна с гримаса към групата отпреде си. — Но се боя, че след всичко речено и сторено нашите чеда идват тук само за да се упражняват в хорово пеене.