— Ще го направя, Валия, обещавам. Сигурен съм, че само от един поглед ще схващам намеците ти и ще гледам по възможност да стоя настрана. Но големият въпрос в съзнанието ми все още е същността на този ваш налудничав експеримент. Ще може ли, или няма да …
— Ти си човешко същество — доста ясно изрече Серпент.
Крис се втренчи в раздалечените очи, които го гледаха безхитростно, осъзна, че устата му е все още отворена и я затвори. На устните на Серпент се появи намек за усмивка, неуловима като тази на Мона Лиза. Сега топката бе в ръцете на Крис, а да остане на заден план бе всичко, което бе искал.
— Аз едно много учудено човешко същество. Аз… — каза той и млъкна, когато Валия едва забележимо поклати глава.
Крис се замисли над думите си. Добре, тук разумът нямаше да му помогне. Наложително бе да открие златната среда между бебешкото гугукане и Гетисбъргското обръщение17, и много би искал да знае къде да го търси.
— Как се казваш? — запита Серпент.
— Крис.
— Аз се казвам Серпент.
— Радвам се, че се запознахме.
Усмивката разцъфна изцяло и Крис усети как тя го сгрява.
— Аз също се радвам, че се запознахме. — Той се обърна към майка си. — Валия, къде е моят серпент?
Тя се пресегна назад и му подаде чудесно украсен рог-серпент в калъф от мека кожа. Взе го, очите му искряха, докато го въртеше и оглеждаше. Доближи мундщука до устните си и духна, във въздуха се понесе басов звук.
— Гладен съм — съобщи той. — Валия му предложи гърдата си. Любопитството така го глождеше, че не успя да й обърне необходимото внимание. Очите му шареха, главата му се въртеше и той едва успяваше да задържи зърното в устата си. Гледаше ту Крис, ту инструмента си, който все още здраво стискаше в ръка, и Крис видя изражение на благоговейно учудване да изпълва очите на Титанидата. Крис знаеше, че в този момент и двамата със Серпент си мислят едно и също, въпреки че значението, което всеки влага, е различно.
Значи това е Серпент.
Детето оправда всички прогнози на Валия.
Думата „палав“ като че бе измислена специално за него. Той беше върлинест, непохватен, нетърпелив и пъргав. Когато дойде моментът да потеглят, той вървя полека всичко на всичко десетина минути, след което загуби интерес към всякакъв друг ход, освен галопа. Деветдесет процента от него се падаха на краката, а коленете заемаха по-голямата част от тях. Неговата ъгловатост нямаше нищо общо с грацията на по-възрастните индивиди от тази раса, въпреки това тя бе скрита в него. Когато се усмихваше, присъствието на светещите птици ставаше излишно.
Имаше огромна нужда от любов, а те не я скъпяха. Копнееше да бъде докосван. Приемаше целувката на Крис със същото желание като тази на майка си и със същата готовност й отвръщаше. Обичаше да го потупват и галят. Валия се опитваше да го кърми легнала, но той не желаеше. Тя стоеше изправена, подпряна на патериците си, докато той я прегръщаше. Често заспиваше прав, още докато сучеше. Едва тогава Валия можеше да се отмести и да го остави с клюмнала на гърдите брадичка. Спа от дъжд на вятър в продължение на три килорота, след което приключи с това завинаги.
Дълго време Крис тръпнеше, че всеки момент ще му се случи нещастие. Стигаха му грижите с Валия, която подкрепяше на трудните участъци. Липсваше му само едно палаво хлапе, което да го състари преждевременно, а Серпент бе направо роден за тази роля. Нопредсказанията на Валия се сбъдваха — не се случваше нищо. Накрая Крис престана да се притеснява. Серпент бе наясно с възможностите си и въпреки че непрекъснато търсеше начини да ги обогати, никога не ги надхвърли. В децата-Титаниди има вградени гувернантки — не можеше да ги предпазиш напълно, но беди им се случваха не по-често, отколкото на възрастните. Това учудваше Крис — занимаваше го мисълта, че разликата между човеците и Титанидите може да се изразява в липсата на безразсъдна смелост.
Серпент толкова успешно запълваше ежедневието им, че доста време Крис почти не се сети за източника на безбройните си тревоги в началото на пътешествието. Но притеснението го връхлетя с нова сила, когато намериха тежката шуба на Робин и купчина багаж до една от маркировките.
— Казах й да я задържи на всяка цена — терзаеше се Крис, като сочеше шубата на Валия. — По дяволите, тя дори не е помирисвала студ, нали?
— Как мирише студът? — поиска да узнае Серпент.
— Не мога да ти отговоря на този въпрос, дете — каза Валия. — Ще трябва да почакаш и сам да го помиришеш. Тя има и други дрехи, Крис. Ако ги облече всичките…
17
Обръщение на Абрахам Линкълн при освещаване на гробището в Гетисбърг на жертвите в една от най-големите битки в Гражданската война в САЩ. — Б. пр.