— Коя е Робин, Крис?
— Добра приятелка и спътница, която, боя се, ще се окаже в страшна беда, ако не я настигнем.
— Мога ли да облека това?
— Може да го пробваш, но ще ти стане горещо. След това не е лошо ти да го поносиш, както и другите неща. Става ли?
— Да, Крис. Ако ме настигнеш.
— Не сме се договаряли така, приятелче. И престани да ми се надсмиваш. Какво да направя, като съм толкова бавен. А ти можеш ли така? — И той застана на палци — не беше трудно при ниската гравитация, — направи пирует, докосна с крак тила си и завърши с поклон. Валия изръкопляска, а Серпент го зяпаше смаяно.
— Какво, само на един крак? Не мога…
— Ха! Видя ли! А сега ела и…
Крис се закова на място и се обърна. Зад него блесна светлина, по-ярка от тази която бе виждал от … вече не знаеше откога. Проехтя глух тътен, на границата на чуваемостта, последван от далечна експлозия.
— Какво е това? Дали е…
— Тихо. Никакви въпроси. Аз… Валия, заведи го долу зад тази скала. Стойте ниско приведени, докато…
Внезапно проехтя глас от високоговорител. Ехото го изкривяваше и го правеше неузнаваем, но Крис чу името си и това на Валия. Избухнаха нови сигнални ракети, светлина обля стените, които една по една се свличаха, а тътнежът се превърна в познатия звук на летящи хеликоптери. Гласът принадлежеше на Чироко.
Най после бе дошла за тях.
41. Шествието на гладиаторите
Танцьорът ги посрещна отново веднага щом излязоха от асансьора. Беше точно толкова елегантен и загадъчен, колкото и последния път, с лице в сянка, с ослепително лъснати обувки с бели кожени гети, бастун, цилиндър и фрак. Робин и Крис мълчаливо го наблюдаваха, без да смеят да го прекъснат. След като изпълни поредица от стъпки с лек апломб, той премина към пируети, при което главата му изглеждаше замръзнала на място, докато с едно-единствено движение не я завърташе на цял оборот.
— Е, не ми е ясна и ролята на катедралите — въздъхна Крис след неговото изчезване.
Робин не отвърна нищо. Припомни си песните и танците от последното си идване тук. Гея манипулираше хората за собствено удоволствие, като всеки детайл явно бе премислен, но Робин вече нямаше желание да вниква в смисъла на всяко безумие. Танцът я бе оставил равнодушна — оставаше да чуе песента.
— Продължавам да сънувам този сън — каза тя. — Сядам до Гея и първото нещо, което ми казва, е: „А сега, за втората част от твоето изпитание…“
Крис я изгледа накриво.
— Поне си си запазила чувството си за хумор. Как са краката ти? Нужна ли ти е помощ?
— Справям се, благодаря. — Вече бе разбрала, че патериците не са й необходими тук, в главината. Краката й все още бяха бинтовани, но придвижването при ниска гравитация не й причиняваше болка. Двамата с Крис се провираха през лабиринта от каменни сгради, този път без водач.
Божествените селения бяха същите, каквито ги помнеше Робин. Същият чудовищен килим, разпръснати тук-таме дивани и гигантски възглавници, ниски маси, отрупани с лакомства. Същата безметежност, същото вегетиране в празно отчаяние. И Богинята, седнала в средата, даваща вечния прием на свитата от видиотени ангели.
— Войните се връщат от бойното поле — подхвърли тя, вместо поздрав. — Леко сломени и опърпани, но общо взето невредими.
— Не съвсем — каза Крис. — На Робин й липсват няколко пръста на краката.
— А, да. Е, тя ще види, че всичко е наред като свали превръзките.
Робин осъзна на какво се дължеше странното усещане по пътя насам. Опипа превръзките. Пръстите си бяха там — и десетте.
— Не, не ми благодари. Не заслужавам благодарност, защото никога не би ги загубила, ако не бях се намесила в живота ти. Позволих си волността да коригирам нещо, което сметнах за грешка на татуиращия, когато реставрирах парчето от змията, което преди украсяваше единия липсващ пръст. Надявам се, не възразяваш.
Робин имаше куп възражения, но не каза нищо. Тя щеше да открие промяната и се закле да я изгори с лазер, и да я възстанови в предишния й вид. Гея имаше право да твърди, че Робин е сломена — при първото си посещение тук тя би я застреляла за подобно предположение.
— Седнете — предложи Гея. — Вземете си нещо за хапване и пийване. Седнете и разправяйте.
— Предпочитаме да стоим прави — каза Крис.
— Надяваме се, че няма да се бавим — добави Робин.
Гея погледна единия, после другия и се начумери. Взе чашата си от масата и я запрати на земята. Един от блюдолизците побърза да постави нова в мокрия кръг, останал на мястото на предишното питие.