— Така значи. Трябваше да го очаквам, но всеки път съм леко изненадана. Не отричам, че поехте извънредни рискове. Смятам, че донякъде разбирам вашето недоволство, от факта, че се наложи да се самодоказвате, преди да получите моите дарове. Но поставете се на мое място. Ако раздавам всичко безплатно, скоро ще бъда обсадена от всички просяци, измамници, факири, магьосници, паразити и обикновени безделници от Меркурий до Плутон.
— Не разбирам какъв е проблемът — не се сдържа Робин. — Разполагате с доста свободно място, а и вече сте поставили добро начало. Защо не заформите кордебалет и хор?
— Все още имаш остър език. Е, ако бях човек, щеше да ме жилнеш съвсем на място. Няма значение, аз съм безразлична към вашето презрение, така че не се хабете! Пазете го за слабаците, за онези, които изоставят приятелите си в нужда, които циврят и се въргалят в дебрите на страха си. Накратко, за тези, които не са доказали какво струват, като вас.
Робин усети кръвта да се отдръпва от лицето й.
— Казвал ли ти е някой някога — бързо се намеси Крис, — че говориш като негодник от евтино криминале?
— Ако ти ми го казваш, знай че си дванайсетият за тази година. — Гея сви рамене. — Харесвам старите филми. Но този разговор ми дотегна. Вторият номер за вечерта започва след минути, така че…
— Какво бе предназначението на танцьора? — попита Робин. — Изуми се от себе си още докато задаваше въпроса, но неизвестно защо чувстваше, че това е важно.
Гея въздъхна.
— Нали хората си падат по мистериите? Трябва ли всичко да бъде просто и ясно? Какво лошо има в няколко малки загадки, които да подсолят леко живота ти?
— Мразя мистериите — каза Крис.
— Добре. Танцьорът е кръстоска между Фред Астер и Айседора Дънкан, с допълнителни елементи от Нижински, Баришников, Дрюмон и Грей. Не самите хора, напомням ви — въпреки че не бих се отказала да разровя няколко гроба и да потърся в костите генетичен материал, подходящ за клониране — а техни копия, изградени от записите им на живо, които искрено вашата програмира в нуклеинови вериги и после им вдъхна живот. Танцьорът е само умел продукт на моето съзнание, както това тяло тук — Гея поспря, за да докосне гърдите си, — но и двамата си ги бива. В смисъл, че и двамата танцуват в мозъка ми: този — за да общува с ефемерни създания като вас, онзи — с една цел, която ще засегна за малко. Но най-напред, смятам, че независимо от вашето неудоволствие, вие жадувате да узнаете отговора на някои въпроси, а именно: дали сте уловили птицата на щастието? Как ще ви върна у дома: каквито дойдохте, или излекувани? — Гея повдигна вежди и се вгледа последователно в двамата.
Робин, въпреки че я болеше да си признае, бе наострила уши. Част от нея бе доволна, че не се беше втурнала да играе по свирката на Гея, а щом пътьом е направила нещо, за да спечели наградата, то би било велика глупост да се откаже от нея. Но нещо друго дълбоко в нея предателски й нашепваше: „Ти не се противи много когато те поканиха в тази авантюра. Винаги си желала наградата.“ Но не искаше да покаже нетърпението си пред Гея.
— Винаги ми е било приятно да чуя вашите мнения, преди да съобщя решението си — каза Гея. Облегна се назад и сключи тлъсти пръсти върху корема си. — Робин, ти си първа.
— Нямам мнение — избъбра Робин. — Не зная доколко познаваш нещата, които направих или не успях да направя. Приемам, че знаеш всичко, дори и най-съкровените тайни на сърцето ми. Това е интересен обрат, предполагам. В началото аз презирах правилата ти, а Крис бе очарован от тях — поне аз смятах, че ги харесва. Сега вече не зная. Доста мислих за случилото се. Срамувам се от повечето неща, които станаха, включително и от моята неспособност при пристигането ми тук да призная своите човешки слабости. Каквото и да направиш, или да не направиш с мен, аз вече съм спечелила нещо. Бих искала да зная точно какво е то и се надявам притежанието му да не ми причини голяма болка, но аз няма да се върна такава, каквато дойдох.
— Звучи тъжно.
— Така е.
— Обикновено нещата са по-прости, ако престанеш непрекъснато да се самонаблюдаваш. Но подобно отношение не ти допада.
— Предполагам.
— Предстоят ти големи дела, които ще ти донесат повече удовлетворение.
— Откъде да знам.
Гея сви рамене.
— Може пък и да греша. Никога не съм се смятала за непогрешима, когато предсказвам бъдещето на същества със свободна воля. Но имам богат и усещам, че както сама казваш, независимо дали ще спечелиш, благодарение на преживяното ти си укрепнала.
— Вероятно.
— Моето решение тогава е, че си спечелила изцелението си.
Робин вдигна глава. Нямаше намерение да благодари, но това, че Гея не очакваше благодарност, леко я натъжи.