— Вече си излекувана и си свободна да си вървиш по всяко време. Желая ти щастие, въпреки че се чудя…
— Почакай за миг. Как е възможно вече да съм здрава?
— Ти се излекува докато наблюдаваше танца. Когато двамата с Крис се качихте долу в асансьора, аз ви приспах, също както и при първото ви идване. Тогава целта ми бе да определя същността на заболяването ти и средствата за лечение. Някои неща озадачават дори и мен. Без подобни изследвания не бих ви предложила договор. А този път ви приспах по-скоро заради мен самата. Трябваше да науча какви сте ги вършили, откакто се видяхме за последен път. Прегледах преживяванията ви, изследвах ги обстойно и взех своето решение. Вие не усетихте нищо. Не забелязахте събуждането, защото аз изкопирах пътуването ви с асансьора и ви върнах в съзнание, като слях танцуващия в моето съзнание човек с истинския танцьор, който ви посрещна на входа. Може и да сте почувствали нещо странно, но вече съм доста веща в тези неща и макар да не мога да ви обясня методите си, ви уверявам, че те са научни и позволени. Ако възразявате, трябва…
— Почакай малко — намеси се Крис. — Щом ти…
— Не ме прекъсвай — вдигна пръст Гея. — Ще дойде и твоят ред… както казах, помнете старото предупреждение: не пътувайте с непознати. Най-вече тук.
— Спомням си едно твърде дълго пътуване — внезапно се ядоса Робин. — Едно дълго пътуване надолу. Сега откривам, че пътуването нагоре също е измама.
— Не ти дължа извинение за това. Излишно е, пък и не искам. Всички изминават дългия път надолу. Обикновено ги впечатлява фактът, че и те са смъртни. Крис, смятам, че засега ти си единственият човек, който не ще помни Голямото падане до последния си час.
— Искам да кажа нещо…
— Не още. Робин, ти щеше да казваш нещо.
Робин я погледна твърдо.
— Добре. Откъде да знам, че съм излекувана? Да не би да очакваш да ти вярвам след всичко, което ми причини след последното ми идване тук?
Гея се засмя.
— Не, естествено, не. Тук няма закони за защита правата на потребителите. А аз признавам, че си падам по триковете. Но моята репутация в това отношение е безукорна. Сега се заклевам — изключая евентуални бъдещи наранявания на главата ти, с твоите припадъци е свършено. Крис, дойде и твоят ред. Какво мислиш за…
— Искам да кажа нещо. Не зная дали си ме излекувала, но ако си го сторила, не е трябвало. Нямаш право.
Този път и двете вежди на Гея подскочиха от изненада.
— Не говори така. Тъкмо се канех да те питам дали според теб си заслужил изцеление, но като те гледам колко си станал наперен, отговорът сто на сто ще е да.
— Моят отговор не е отговор. Но все пак имам мнение. Ти ме изпрати, за да стана герой, и аз оцелях. Дори само това струва нещо. Но вече не вярвам в героите. Вярвам само в хора, които умеят да изтрампят живота си по-най-добрия начин. Правиш това, което си длъжен, и така донякъде имаш право на избор колкото един камък, който се откъртва от скалата, за да се търколи надолу. Прекарах първата част от пътешествието си в учене на всичко — като се почне от преодоляването на бързеите и се свърши с четкането на зъбите, като се чудех дали това е прословутия героизъм. После направих няколко неща, които съм съвсем сигурен, че издържат на теста, и проумях, че изпитанието е само измама. Ти взимаш своите образци от книжките с комикси и след това караш хората се гърчат и подскачат като тях. Мразя те.
— Сериозно? Твърде много си позволяваш. Тъй като няма да отговориш на въпроса ми, ще ти кажа, че ти също си излекуван. Как ще разбереш сега дали го правя защото спаси живота на Габи във Феба или благодарение на това, че изтърпя отегчението да останеш с Валия?
— Ти… — Робин видя как у Крис се надигна гневът и как той успя да го овладее. Сигурна бе, че и той е стигнал до мисълта, която внезапно я смрази при споменаването на името на Габи: какво е известно на Гея?
— Не желая да бъда излекуван — каза Крис. — Няма да се връщам обратно на Земята, а тук моите проблеми нямат съществено значение. И не желая да приемам изцеление от теб.
— Защото ме мразиш — допълни Гея отегчено. — Вече го каза. Гарантирано е, че не можеш да нараниш Титанидите, но какво ще кажеш за човеците, които живеят тук? Кой ще ги предпази?
— Ще стоя далеч от тях. Между другото, започнах да се подобрявам от само себе си. Откакто съм се върнал в Титантаун, пристъпите ми са по-предвидими и не толкова буйни. Слушай, аз … Ще ти призная. Въпреки гордостта си, бих приел нещо от теб. Мислех си, че ако ми предложиш излекуване, бих поискал нещо друго в замяна. Имам предвид… ти спомена че съм заслужил да оздравея, независимо от това какво смятам аз. Рекох си, че може да разглеждаш нещата като че ми дължиш нещо.