Сега Гея се усмихваше а на лицето на Робин се изписа съчувствие, тъй като тя знаеше защо се унижава Крис.
— Ние се споразумяхме устно — каза Гея. — По доста специфичен начин. Признавам, че аз бях най-облагодетелствана и диктувах всички условия, а те не подлежаха на обсъждане, но все пак аз съм тази, която управлява това място, не го забравяйте. Но умирам да чуя на какво според теб трябва да се съглася. — Тя премигна няколко пъти срещу него в очакване.
— Направила си го за Чироко и за Габи — тихо отвърна Крис, без да я поглежда. — Ако очакваш да се моля, няма да го сторя.
— Съвсем не. Зная, че няма да го направиш — имам известна представа какво ти коства и това в момента след цялата високопарна проза — и бих била ужасена, ако го удариш на молби. Никога не съм бъркала чак толкова дори и при хората. Просто чакам да ми кажеш. Конкретно. Какво точно искаш?
— Способността да пея.
Смехът на Гея раздра празния мрак на главината и продължи да се лее. Само миг по-късно всички участници в кинопанорамата се заливаха от смях, спазвайки прословутия принцип, че онова, което разсмива шефа, наистина е смешно. Робин го гледаше и си мислеше, че Крис ще се нахвърли върху гадното и сбръчкано, подобно на картоф същество, но той някак успя да се въздържи. Постепенно смехът първо на Гея, а сетне и на останалите замря.
Тя подпря глава и се позамисли.
— Не. Не и на двете молби. Няма да те оставя неизлекуван и няма да те науча да пееш. Трябва да си чел напечатаното с дребен шрифт в молбата и да си наясно със собствените си желания преди да дойдеш тук. Аз диктувам условията на договора. Може да звучи грубо, но ще откриеш, че нещата не са толкова лоши, колкото си мислиш. Когато те излекувах, отдадох известно предпочитание на някои от твоите превъплъщения. Ще откриеш че си малко по-предразположен към буйствата, които така впечатлиха твоята Титанида. Това, заедно с малко по-вещо използване на пениса ти, евентуално ще държи онова добиче кротко и вярно поне за …
Крис замахна към нея. Робин се опита да го подкрепи, но трябваше да се справя с тълпи от гостите на Гея, които — макар и с не най-добрата колекция от мишци, която бе срещала Робин — бяха невероятно навити да блеснат в очите на Гея, ако всичко можеше да се размине само с един счупен нос. Робин се справи с няколко от тях. Повечето щяха още дълго да се търкалят, но поради численото превъзходство тя не след дълго се озова прикована към земята. Видя, че и Крис е повален, а Гея — отведена отново до стола си.
— Пуснете ги да станат — заповяда и седна. От устната й капеше кръв, но въпреки това се усмихваше. А може би точно поради тази причина — това остана загадка за Робин. Изправи се и застана до Крис. Беше си порязала ръката и засмука раничката.
— Разбираш ли сега за какво говоря? — продължи Гея, като че нищо не се бе случило. — Мъжът, който дойде тук преди време, никога не би постъпил така. И това ми харесва, макар че ти наистина попрекали. Но ще сключа с теб една сделка. Не мисля, че ще останеш дълго при мен. Познавам нещата много по-добре от теб, зная нещо и за любовта на Титанидите, наясно съм по какво се различава тази раса от човещката. Твоята приятелка скоро ще започне да разтваря хубавите си крака и за други — моля те, не е нужно отново да минаваме през същата неразбория. — Тя почака, докато Крис се успокои. — Твоята реакция може би доказва правотата ми. Не отричам, че тя те обича, но тя ще обича и други. А ти няма да го понесеш. Ще останеш дълбоко наскърбен.
— Би ли се обзаложила?
— Това е сделка. Върни се след… да речем петдесет хиляди рота. Не, ще бъда по-благосклонна. Нека са четирийсет. Сиреч след около четири години и половина. Ако все още искаш да останеш болен и да пееш като Титанида, ще изпълня и двете ти желания. Съгласен ли си?
— Да. Ще се върна.
Робин не помнеше дали той каза още нещо. Накрая бе осъзнала й какво точно смучеше. Втренчи се в ръката си, обзета от нарастващ ужас, изкрещя и скочи. Гея още веднъж се озова прекатурена на земята, а по-нататъшните събития се губеха от паметта на Робин до мига, в който се освести, седнала на пода, с болка в кутрето, това, дето би трябвало да липсва. Тя го хапеше, а Крис се опитваше да го измъкне от устата й. Всъщност напъните й бяха безсмислени. Робин го разбра и се вгледа тъпо в отпечатъците от зъбите си.
— Не мога да го направя — изплака.
— Никога не ти се е и удавало — подсети я Гея. — Отряза го с нож, да не си забравила? Историята с отхапването беше за пред хората. Толкова добре ти се удаваше преди — за да повдигнеш имиджа си, бе готова да се изкормиш. Мисля, че беше трън в очите на всички, зло което само собствената му майка можеше да обича. — Тя леко изхриптя. — Такава си и сега. Наистина, деца, време е да престанете. Два пъти в един и същи ден? Нима трябва да понасям насилие и бой? Кой Бог би се примирил с това, питам ви?