— Не е истина, брате Даниел — намеси се Титанидата на английски. — Аз вярвам в единия Бог на Небето и неговия син Исус Христос, нашият господар…
— Християни! — изкрещя Робин. Тя скочи на крака, стори защитния знак с двата сключени пръста на едната ръка и хванала Назу в другата, заотстъпва, а сърцето й блъскаше тежко в гърдите. Не спря да тича, докато палатката не се изгуби в прахоляка.
Била е в църква! Това бе един от големите й страхове, страшилището от детството, и по този въпрос тя не питаеше никакви съмнения. Християните представляваха напълно първобитна силова структура. Веднъж попаднал в ръцете им, веселият езичник биваше инжектиран с дрога и подложен на отвратителни физически и душевни изтезания. От това нямаше спасение, нямаше надежда. Ужасните им церемонии твърде скоро извращаваха съзнанието — сетне преобразуваната личност биваше заразявана с тайнствена болест, от която прогнива утробата. Тя щеше да бъде насилвана да ражда деца в мъки до края на дните си.
Кухнята на Гея бе интересна. Робин намери заведение, където ухаеше приятно, и си поръча нещо, наречено „Биг Мак“. Състоеше се предимно от въглехидрати, обгръщащи мазнина. Беше вкусно. Изяде го до последната троха, осъзнавайки, че постъпва неразумно.
Докато бършеше устата си, усети, че от съседната маса я наблюдава някаква жена. Обърна се към нея и се усмихна.
— Възхищавах се на умението ти да се рисуваш — каза жената, като стана и се премести до Робин. Беше доста напарфюмирана, а облеклото й се състоеше от няколко небрежно навързани тънки шалчета, едва покриващи част от гърдите и слабините й. Лицето й бе като на четирийсетгодишна, докато Робин не осъзна, че бръчките и сенките се дължаха на козметиката и целта им бе да я състарят.
— Това не е грим — отвърна Робин.
— Това е… — по челото на непознатата плъзнаха истински бръчки. — Какво е тогава? Някакъв нов процес? Аз съм очарована.
— Всъщност това е древен метод. Татуировка. С игла се вкарва мастило под кожата.
— Изглежда болезнено.
Робин сви рамене. Беше болезнено, но нямаше смисъл да се говори за това. Докато го правиш, викаш и крещиш, но после се забравя.
— Между другото, името ми е Трини. А как се маха?
— Аз съм Робин, нека Свещеният Поток ни обедини. Това не се маха. Татуировката е завинаги. Е, може леко да се коригира, но като цяло картината си остава същата.
— Как… искам да кажа, не е ли много статично? Аз понякога ходя по три-четири дни с едни и същи рисунки по тялото си, както и с един и същи мъж, но това омръзва.
Робин отново сви рамене — започваше да се отегчава. Мислеше си, че жената иска да прави любов, но очевидно бе сбъркала.
— Не можеш да си смениш кожата, разбира се. — Тя се втренчи в менюто на стената, чудейки се дали има място за нещото, наречено „кисело зеле“.
— Не личи да разваля цвета на лицето — каза Трини и нежно прокара пръсти по змията, увиваща се около гърдите на Робин. После ръката й се спусна надолу и поспря върху бедрото.
Робин се вгледа в ръката, обезпокоена, че е неспособна да схване импулсите на тази жена. Нищо не разбра и от израза на лицето, когато се вгледа в него. Трини като че правеше всичко случайно. Е, добре, помисли си Робин, от опит глава не боли. Трябваше да се протегне, за да сложи ръка върху рамото на едрата жена. Целуна я по устните. Когато се отдръпна, Трини се усмихваше.
— И така, с какво се занимаваш? — Робин се наведе напред, за да поеме цигарата с марихуана от Трини, сетне пак се отпусна на лакти. Лежаха с лице една към друга, а разрошената коса на Трини бе осветена отзад, от влизащите през отворения прозорец на стаята й лъчи.
— Аз съм проститутка.
— Какво е това?
Трини се обърна към нея, разтърсвана от смях. Робин се захили за момент, но млъкна доста преди Трини.
— Къде, по дяволите, си била досега? Не ми отговаряй, зная — била си затворена в някаква голяма консервна кутия на небето. Ти наистина ли не знаеш?
— Иначе щях ли да питам? — Робин отново се притесни: не обичаше да се чувства несведуща. Погледът й, който шареше за ключа за осветлението, се спря върху прасеца на Трини. По непонятни за Робин причини, тя бръснеше краката си, а оставяше космите по ръцете си непокътнати. Робин се бръснеше навсякъде, където имаше татуировки: лявата ръка и десния крак, малко от видимата част на тялото и един широк кръг около лявото ухо.
— Съжалявам. Това е най-древният занаят. Предоставям сексуална наслада срещу заплащане.
— Продаваш тялото си?
Трини се засмя.
— Що за израз? Продавам услуга. Аз съм квалифициран специалист с диплома от колеж.
Робин се изправи.
— Сега се сетих. Ти си уличница.