— А според мен ти правиш грешка — каза Крис.
Робин протегна ръце, извърна се и му кресна.
— Слушай! Оказва се, аз съм дипломатичната, а ти говориш всичко, което ти дойде на ум. По дяволите! Аз се опитвах да бъда мила, а можех да кажа, че зная, че ти самият не си сигурен в това, което правиш. Не си напълно сигурен! Ти ще представляваш заплаха за Гея през целия си живот, едно, и второ, все още не знаеш как ще се чувстваш, когато Валия започне да води вкъщи другите си любовници. Ти мислиш, че можеш да живееш така, но не си убеден.
— Мога ли да се извиня?
— Само за момент, още не съм те навикала добре. — Робин сви рамене, седна на леглото до него и продължи с тих глас.
— Не съм сигурна дали и аз не бъркам. Трини… — Тя поклати глава. — Тук прогледнах за доста неща, и при това не всичките лоши. Боя се, че промяната в мен ще направи трудно връщането ми у дома. А като си говорим за вкъщи, понякога ми е трудно да си представя как беше там. Сякаш съм тук от милион години. Научих, че някои истини, в които моите сестри вярват, са просто илюзия, а едва ли ще успея да им обясня това.
— Кои истини?
Тя отмести поглед, присвила устни.
— Жадуваш за окончателния доклад на една марсианка, а? Добре. Вече със сигурност знам, че човешкият пенис не е дълъг колкото ръка до лакетя, независимо какво им се иска на мъжете. Тук майка ми бе в тотална заблуда. Тя изтъкваше, че всички мъже искали да изнасилват всички жени, и то непрекъснато. А също, че всички мъже били еднакво зли.
Тези дни доста си говорихме с Трини. Това бе първата ми възможност да прекарам известно време с жена, която познава обществото на Земята. Открих че има известни преувеличения. Системата на репресии и експлоатация не е нито толкова лоша, нито толкова всеобхватна, колкото си мислех, но въпреки това съществува, дори и век след като сестрите ми са се измъкнали оттам. Запитах се дали бих могла да препоръчам някакви промени на Ковън и си отговорих, че не. Ако бях открила общество в което цари равенство, отговорът ми вероятно би бил различен, но дори и тогава няма да съм сигурна. А и защо да го правя? Ние си живеем добре. При нас няма нищо ненормално. Много, много малко от нас могат въобще някога да се доверят на мъж, а още по-малко да го обикнат, така че какво бихме правили обратно на Земята?
— Не мога да си представя — отвърна Крис. Реши, че отговорът му звучи доста обезсърчително и добави: — Аз нямам никакви претенции към Ковън. Не съм искал да защитаваш своя начин на живот пред мен. Той не се нуждае от защита.
Робин отново сви рамене.
— Може би част от него има нужда, иначе не бих се хвърлила толкова яростно да го правя. Това не ме притеснява толкова. В началото ще ми бъде трудно да държа затворена устата си за онова, което съм научила, но това сигурно ще свикна, той като има и други неща, за които трябва да мълча.
Останаха един до друг безмълвни, всеки зает със собствените си мисли. Крис размишляваше за това, което усещаше, че почти бе се случило между тях — или за вратата, която почти се беше отворила, за да направи нещо възможно. Беше изпитвал уважение и любов към буйната млада жена, такава каквато я бе срещнал. Сега я виждаше поуморена, но не й сломена, а любовта му оставаше непроменена.
Сети се нещо и реши да рискува:
— Не се притеснявам за успеха при твоето завръщане в комуната — подхвърли.
— Какво искаш да кажеш?
— Новият ти пръст. Трябва да имаш изключителна лабра, щом си го накарала да израсте отново.
Тя за момент се втренчи в ръката си, после лукаво се усмихна.
— Знаеш ли, май си прав.
Той отиде до единствения прозорец на стаята и потърси с очи Валия, която търпеливо чакаше долу до стълбището.
— Кога тръгва корабът ти?
Робин погледна ръчния си часовник и Крис се усмихна. Той също носеше такъв. Двамата споделяха желанието винаги да знаят колко е часът.
— Все още имам дека… десет часа.
— Валия е подготвила пикник. Знае едно чудесно прохладно местенце надолу по реката. Щяхме да те поканим във всички случаи, но сега тази разходка може да се превърне в прощално парти. Ще дойдеш ли?
Тя му се усмихна.
— С най-голямо удоволствие. Само да опаковам това.
Той й помогна и скоро трите обемисти пакета бяха подредени на пода. Робин вдигна два и се помъчи да вземе и третия.
— Да ти помогна ли?
— Не, мога и… какво говоря? Ще взема тези двата, а ти вземи другия. Ще ги оставим на рецепцията, за да ги закарат на кораба.
Крис я последва през вратата, надолу по стълбището, помогна й да провери багажа. Тръгнаха заедно с Валия и Серпент. Четиримата с бавна стъпка излязоха под дървото на Титантаун и се озоваха под титаничната арка на прозореца на Гея над Хиперион. Денят бе жарък, от Океан долиташе слаб ветрец, обещаващ застудяване на времето. Във въздуха се носеше тънка ивица пушек. Източникът му се намираше далеч в хълмистата област, където въздушната армия на Чироко бе открила съществото, произвеждащо гориво — родител и база на бръмчащите бомби. Гореше вече половин килорот.