— Вече не. Сега съм волнонаемна.
Робин си призна, че не разбира. Идеята за секс срещу пари не беше непозната, но трудно се нагаждаше към нейните мъгляви познания в областта на икономиката. Предполагаше, че някъде в тази картина трябва да се вписва господар, който да продава телата на жените, негово притежание, на по-сиромашни от него мъже.
— Мисля, че имаме семантичен проблем. Казваш „уличница“ и „проститутка“, сякаш става дума за едно и също. Навремето, може би, да. Когато работиш чрез агенция или извън дома, тогава си „уличница“. А трудиш ли се сама и за себе си, значи си куртизанка. На земята, разбира се. Тук няма закони, тъй че всяка жена работи сама за себе си.
Робин се опита да разбере, но безуспешно. Познанията й за първобитното общество не се връзваха с факта, че Трини може да задържа приходите си. Излизаше, че нейното тяло си е нейна собственост, а то, разбира се, не беше — в очите на мъжете. Сто на сто в твърденията на Трини имаше логическо противоречие, но Робин бе прекалено уморена, за да се тормози точно за това. Ала едно нещо й беше ясно.
— Значи, колко ти дължа?
Очите на Трини се разшириха.
— Ти смяташ… о, не, Робин. Това го правя заради себе си. Моята работа е да правя любов с мъже, така си изкарвам хляба. А с жените правя любов, защото ги харесвам. Аз съм лесбийка. — Трини за първи път погледна отбранително. — Май съм наясно какво си мислиш. Защо една жена, която не харесва мъжете, осигурява препитанието си, като прави любов с тях? Става малко…
— Не, въобще не е така. Това е първото смислено нещо, което чух от теб. Идеално те разбирам и виждам, че ти се срамуваш от своето първобитно заробване. Но какво значи лесбийка?
7. Небесата на хармонията
Крис нае една Титанида да го отведе до мястото, наречено Обиталището на ветровете, откъдето можело да се вземе асансьорът към главината. Титанидата беше синьо-бяла дългокоса петниста женска на име Кастанета (Диез лидийски дует) Блуз (Меланхоличната), но май по-меланхоличен се оказа Крис. Титанидата поназнайваше английски и се помъчи да завърже разговор, но едносричните отговори на Крис я обезкуражиха, затова предпочете да свири на медния си рог, докато препускаше в галоп.
Пътуването започна да става по-интересно след като оставиха зад гърба си Титантаун. Ездата беше лека като летеж. Подминаха едни кафеникави хълмове, известно време препускаха покрай бързотечен приток на реката Офион. Сетне се заизкачваха нагоре, към Обиталището на ветровете.
Гея представляваше кръгъл висящ мост. Главината й служеше като котва срещу центробежните сили. Радиално надолу спиците представляваха деветдесет и шест кабела, привързващи главината към подземните костни пластини по периферията. Всеки от кабелите с диаметър пет километра се състоеше от стотици увити нишки, съдържащи тръбопроводи за нагревателните и охладителни потоци, както и артерии за транспорт на хранителните вещества. Някои достигаха земята под прав ъгъл, но повечето от кабелите изплуваха от небесния мрак около местата, където огромните спици се съединяваха с периферията и се извиваха през зоната на здрача, преди да потънат в земята в зоната на деня.
Обиталището на ветровете бе краят на един наклонен кабел в Хиперион. Приличаше на дълга, протягаща се от тъмнината ръка, чиито пръсти са сграбчили в шепа пръст и чакъл. Някъде из бъркотията от хребети и катурнати каменни блокове пееха ураганни ветрове, понесли въздушните маси, изпомпвани нагоре, за да се разпилеят из главината и да излязат през спиците. Това бе хилядолетната климатична инсталация на Гея, чрез която се избягваше образуването на градиент на налягането и се създаваше поносимо за дишането налягане на кислорода във високия шестстотин километра въздушен стълб. Това бе и стълбата на Ангелите към небесата. Но Кастанет и Крис не се бяха запътили натам, а към асансьора, който се намираше от другата страна.
На Кастанет й трябваше почти час — или един оборот, припомни си Крис — за да заобиколи кабела. Обратната страна изглеждаше страховито. Неизчислими тонове кабел висяха във въздуха над тях, като издигащ се почти успоредно на земята небостъргач.
Почвата под кабела бе неописуемо ялова. Може би това не се дължеше просто на липсата на слънчева светлина — Гея бе прословута със своята плодовитост, в нея се развиваха форми на живот, адаптирани към всякакви природни условия, включително и вечен мрак. Но само тук, около последната спирка на асансьора, липсваше каквато и да било растителност.
Кабината представляваше тъмна, мека капсула, дълга четири и висока три метра, с отвор в единия край. Другият й край беше долепен до характерния за Гея подобен на сфинктер шлюз. Той водеше към системата за циркулация на въздух и други вещества, която, ако някой имаше достатъчно кураж, можеше да се използва за транспортиране. Капсулите представляваха корпускули, снабдени — в съответствие с двойната функционалност, обичайна на Гея — със система за поддържане на живота. Поставено в капсулата, едно дишащо кислород животно, би могло да просъществува, докато не пукне от глад.