Но тя бе създала и едни неща, наречени инструментите на Гея. Тези същества не бяха нищо друго, освен продължения на самата нея. Използваше ги при изграждането на точни копия в действителна големина на катедралите, за комуникация с малките форми на живот — сиреч, за всичко, което тя самата не би съумяла да извърши при нормалния си начин на съществуване. Скоро му предстоеше среща с един от тези инструменти, който щеше да се именува Гея. Всъщност Гея го заобикаляше отвред, но би било глупаво да си приказва със стените.
Крис отново се взря във високата жена с разпиляна по раменете черна коса. Инструмент ли беше, или истинско човешко същество?
— Откъде си? — попита я Крис.
— От Тенеси.
Сградите бяха разхвърляни без план. Някои бяха нагъчкани една до друга и Крис ги оприличи на небесни бедняшки квартали, а други се разпростираха нашироко. При това безразборно разположение се получаваха както площади, така и улици. Промъкнаха се между точно копие на шедьовъра в Шартр (Шартр — град в северна Франция, известен с готическата си катедрала от ХIII-ти век. — Б.пр.) и неизвестна пагода и прекосиха огромен площад, покрит с мрамор, по пътя си към Карнак.
Авторът на книгата, която беше чел Крис, признаваше неведението си относно подбудите на Гея при изгражсането на тези чудесии. И защо след това ги е зарязала почти невидими в мрака? Човек се чувстваше като бълха, залутала из прашасалото дъно на кутия от детска игра. Постройките биха могли да бъдат и жетони от гигантски „Монопол“.
— Това ми е любимата — неочаквано каза жената.
— Коя?
— Ето тази — отвърна тя, сочейки с фенерчето — От моята страна.
Стори му се позната, но сред толкова сгради всяка купчина камъни започваше да прилича на другите.
— Какъв е смисълът? Та те едва се виждат.
— О, на Гея не й е необходима видима светлина — увери го тя. — Един от моите деди е градил тази сграда. Виждала съм я във Вашингтон.
— Не си приличат много.
— Ами да, сбъркана е. Ще я рушат.
— Затова ли си дошла тук? За да изучиш великите архитектурни творби в автентичния им вид?
Тя се усмихна.
— Не, за да ги изграждам. Къде на Земята можеш да се го вършиш? Върху тези сгради е работено с векове. Дори тук отиват двайсет-трийсет години, и то при положение че няма профсъюзи и закони за строителство, че няма притеснения за разходите. На Земята изграждах далеч по-монументални неща, но не ми ли стигнеха шест месеца, наемаха друг да ги довърши. В резултат на което накрая приличаха на лайно, хвърлено от третия етаж. Тук работя върху молитвения на мормоните от Зимбабве.
— Добре, но каква те е ползата? Какво значение има?
Погледът й бе изпълнен със съжаление.
— Щом задаваш този въпрос, то не би разбрал и отговора.
Намираха се в район със скрито осветление. Невъзможно бе да се открие източникът, но за първи път светлината бе достатъчна, за да се види покривът на главината, закръглен по-силно, отколкото по външния ръб на колелото, но все още на двайсетина километра височина. Приличаше на ажурена кошница, изплетена наместо от тръстика от километрични кабели. Към близката стена беше прикрепено бяло платно с размерите на грота на кибершхуна. Върху него прожектираха филм, който не само че беше двумерен, но нямаше нито цвят, нито звук. Близо до кабината с прожекционния апарат стоеше пианола, осигуряваща музикалния акомпанимент.
Между кабината и екрана се стелеше персийски килим с площ четири декара. По дивани и възглавници се бяха разположили петдесет-шестдесет мъже и жени в широки, колоритни одежди. Някои гледаха филма, а други разговаряха и се смееха се или пиеха. Една от присъстващите бе Гея.
Тя не беше се отнесла почтено към фотографите.
Точно този инструмент, който Гея лансираше като „себе си“, беше сниман нееднократно. На фотографиите мащабът бе неопределен. Едно беше да четеш, че Гея е дребна жена, съвсем друго — да се изправиш лице в лице с нея. Всеки би я подминал, ако я видеше да топли някоя пейка в парка. Крис бе срещал хиляди като нея, бродейки из градските сметища: дребни, тромави, събиращи вехтории женици.
Лицето й с остра брадичка имаше кожа като на картоф. Меките тъмни очи бяха притиснати между гъсти сключени вежди и надиплена мазна кожа. Къдравата прошарена коса бе подстригана на черта до раменете. Крис бе потърсил портрет на Чарлз Лафтън, за да провери дали често използваното сравнение е вярно. Вярно беше.