Телевизията я шокира така, както звуковото кино бе смаяло публиката през двайсетте. Както и при радиото, в продължение на доста години повечето телевизионни програми бяха американски и точно по тях Гея си падаше най-много. Следеше подвизите на Люси и Рики, знаеше отговорите на всички „Въпроси за 64 000 долара“ и ужасно се разочарова, когато разбра, че работата е била нагласена. Гледаше предаванията от игла до конец, нещо, което подозираше, че не правят дори продуцентите на доста от шоупрограмите.
То бяха филми, то бяха новини… След електронната експлозия от осемдесетте и деведесетте се изсипа повече информация, отколкото се съдържаше в цели библиотеки. Но по това време интересът й към човешката култура беше не само академичен. Крачката на Нийл Армстронг1 я увери в нещо, което отдавна бе подозирала. Човеците щяха да се отбият при нея в най-скоро време.
Започна да се подготвя за срещата. Нещата не изглеждаха никак розови. Тази войнствена порода притежаваше оръжия, които можеха да я превърнат в пара, и едва ли щеше да се примири лесно с присъствието на гигантско колело-Бог в „тяхната“ Слънчева система. Сети се за радиопиесата на Орсън Уелс в Деня на вси светии през хиляда деветстотин трийсет и осма2. Спомняше си и „Островът Земя“ и „Ожених се за чудовище от Космоса“.
Всичките й планове пропаднаха, когато Океан, готов да саботира винаги и по всички възможни начини, унищожи КДК „Рингмастър“, първият достигнал я кораб. Но човеците не оправдаха най-лошите й очаквания. Вторият кораб, въпреки че бе въоръжен и готов да я унищожи, имаше достатъчно пълномощия, за да изяснят взаимно позициите си. В тази задача Гея бе подпомогната от оцелелите членове на първата експедиция. Основано посолство, и всички учтиво се правеха че не забелязват кораба, увиснал на безопасно разстояние, готов да остане завинаги в съседство. Това не я притесняваше. Тя нямаше намерение да го провокира да изстреля смъртоносния си товар, а зоната, в която Океан можеше да прави бели, бе ограничена.
Пристигнаха учени, за да провеждат изследванията си. По-късно, надойдоха туристи, за да правят това, с което се занимават всички туристи. Не допускаше никого, преди да е подписал декларация, че я освобождава от отговорност.
В установения срок беше призната от швейцарското правителство и й разрешиха да основе консулство в Женева. Така постъпиха и другите държави и до 2050-та година Гея бе станала член на ООН с право на глас.
Възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в изучаване на безкрайно сложната човешка раса. Но знаеше, че за да си осигури истинска сигурност, хората трябва да се нуждаят от нея. Наложително бе да стане незаменима, като същевременно трябваше да е ясно, че никоя нация не ми могла да има претенции да я завладее.
Скоро откри начина да го осъществи.
Тя щеше да прави чудеса.
1. Флагът на прищевките
Титанидата изскочи в галоп от мъглата като фигура, избягала от кретенска въртележка. Ако вземете традиционния кентавър — полукон, получовек — и го нашарите с бели линии и на червени, сини и жълти квадрати като картина на Мондриан3, ще добиете представа за външния вид на Титанидата. От копитата до веждите приличаше на кошмарен юрган, съшит от разноцветни парчета, и бягаше, за да отърве кожата.
Тя изтрополя надолу по крайбрежния път, с прострени назад ръце — като сребърната фигурка върху радиатора на Ролс-ройс, — а от ноздрите й излизаше пара. Тълпата я следваше плътно по петите, възседнала малки ситипеди и размахала юмруци и тояги. Над тях се плъзна и зае позиция полицейската Мария (1. Черната Мария — в Сащ нарицателно за полицейските фургони, с които извозват арестанти. — Б.р.), ревейки заповеди, които не се чуваха от воя на клаксоните.
Крис’фър Майнър се оттегли обратно под сводестия тунел, където се бе сврял при звука на разбунените тромби. Закопча якето плътно догоре и съжали, че не си е избрал друго скривалище. Титанидата сигурно е запрашила към форта, като към единствено убежище наоколо. Нямаше къде другаде да отиде, освен към моста, защитен с висока ограда, или на Залива.
Но тя препускаше към Залива. Прелетя над напукания асфалт на паркинга и прескочи веригата, ограждаща ръба на крайбрежната стена. Скок от олимпийска класа. Беше прекрасна във въздуха, извисена над скалите и плитката пенлива вода. А плясъкът бе грандиозен. Първо изплуваха главата и раменете, после и по-голяма част от тялото, докато Титанидата не заприлича на човешко същество, застанало до кръста във водата.
1
През 1969 г. американският астронавт Нийл Армстронг стъпва на Луната с думите: „Това е една малка човешка крачка, но огромен скок за цялото човечество.“ — Б. пр.
2
Радиопиеса по „Войната на световете“ на Х. Уелс, предизвикала масова психоза и паника сред слушателите. — Б. пр.