Тя се засмя, протегна се и го тупна по коляното.
— Това ми хареса. А сега, не давам нищо даром. В същото време — и нищо не продавам. Лековете се връчват на базата на заслуги. Дулцимер каза, че не се сещаш за нищо, с което да си заслужил своя лек. Помисли си отново.
— Не съм сигурен, че разбирам какво искаш.
— Е, за нещата, извършени на Земята, трябва да има независими доказателства. Изобретяване на животоспасяваща апаратура, създаване на полезна нова философия. Саможертва в името на другите. Гледал ли си „Чудесен живот“ от Франк Капра? Не? Срамота е как вие, хората, пренебрегвате класиката заради прищевките на попкултурата и съмнителния вкус. Главният герой на тази история извършва неща, които са достатъчни, за да заслужи лек, но ги няма документирани черно на бяло, а той едва ли би могъл да доведе при мен един автобус филмови герои като свидетели, така че няма да го огрее. Лошо е, но действам само по този начин. Сети ли се за нещо?
Крис поклати глава.
— Нещо, което да си извършил след интервюто с Дулцимер?
— Не. Нищо. Май цялата ми енергия бе насочена главно към моя собствен проблем. Навярно дължа извинение за това.
— Не, не дължиш. Няма нужда. Проблемът е, че аз се занимавам само с герои. Приеми го за снобизъм, но нали все пак трябва да прокарам някъде чертата. Ако използвах като критерий богатството, щеше да се изправиш пред по-тежка задача от тази в момента. По-трудно е да станеш богат, отколкото герой. Преди години дори не бих те погледнала. Тогава се изискваше първо да докажеш, че си герой. В онези дни тестът бе лесен. Ескалаторът беше затворен за свободните същества. Желаещите да ме видят трябваше да изкатерят през спицата шестстотин километра. Всички успели по дефиниция се превръщаха в герои. Мнозина не успяха и станаха мъртви герои. Но откакто се превърнах в лечител на човешката раса, преразгледах плана си. Някои нуждаещите се от лек са прекалено кекави дори за да се вдигнат от леглото. Те очевидно не могат да убиват дракони, но има и други начини за себедоказване — и аз им давам шанс. Разглеждай тази възможност като трохичка, подхвърлена към човешките разбирания за честна игра. Разбери, не гарантирам, че това е почтено. Просто приеми своите шансове.
— И това го разбирам.
— Тогава да приключим разговора. Ако нямаш въпроси, прав ти път. Върни се когато има нещо, за което си струва да ме уведомиш. — Тя все още не му беше обърнала гръб.
— Но какво искаш да направя?
Гея се поизправи и започна да свива един по един пръстите си — напращели като къси наденички, които бяха отрупани с пръстени и халки, затънали в лойта.
— Първо. Нищо. Тичай вкъщи и забрави всичко. Второ. Най-простото. Върни се долу на колелото и се изкачи отново тук. Имаш шанс около едно на трийсет да се справиш. Трето. — Тя заряза броенето и с широк жест обхвана и насядалите по диваните наоколо. — Присъедини се към партито. Остани и се забавлявай, и ще те пазя винаги здрав. Всички тези хора пристигнаха също като теб. Решиха да играят на сигурно. Има изобилие от филми и, както казах, храната е добра. Но броят на самоубийствата е извънредно висок.
Крис за пръв път се огледа внимателно. Можеше да си представи как би се чувствал. Някои от тези люде сякаш не бяха живи. Седяха и гледаха втренчено към огромния екран — безрадостна унила общност, излъчваща ореол от депресия и отчаяние като мрачно Кирлианово сияние. (Кирлиан (р.1939 г) — руски учен, създател на т. н. Кирлианова фотография — метод за регистриране на енергийната „аура“, излъчвана от живите същества в зависимост от тяхното физическо или емоционално състояние. — Б.пр.)
— Четвърто. Слез долу и направи нещо. Върни се при мен като герой и тогава ще излекувам не само теб, но и ще дам на земните лекари отговори, които ще им позволят да излекуват седемдесет и трима клетници със същото страдание. Пето няма. Точка. Сега всичко зависи от теб. Ще скочиш ли върху релсите или ще зяпаш отстрани в очакване някой друг да го стори? Тези хора очакват да се появи някой по-смел от тях, някой със същата болест като тяхната. Всъщност тук има един човек с твоя синдром. Ето го, онзи, с гладния поглед. Ако станеш герой, жив или мъртъв, ще се превърнеш в негов спасител. Или можеш да му правиш компания и да чакаш да пристигне някой истински будала.
Крис погледна към мъжа и се втрещи. „Гладен поглед“ беше твърде точно описание. За един ужасен миг Крис се видя седнал до него.
— Но какво искаш да направя? — простена Крис. — Защо поне не ми намекнеш?
Усети, че Гея бързо губи интерес. Погледът й се зарея към проблясващите върху екрана образи. Но тя се обърна за последен път към него.
— Долу има милион квадратни километра земя. Това е географска картина, която ти никога не си могъл да си представиш. На върха на една стъклена планина има диамант с големината на хотел „Риц“. Донеси ми този диамант. Има племена, живеещи под безмилостен гнет, роби на същества с очи червени и горящи като въглени. Освободи ги. Из мен са разпръснати сто и петдесет дракона, сред които няма два еднакви. Убий поне един. Има хиляди неща за оправяне, хиляди пречки за преодоляване, хиляди безпомощни, които трябва да бъдат спасени. Препоръчвам ти да се разходиш из вътрешността ми. Докато се върнеш там, откъдето си тръгнал, гарантирам, че куражът ти ще бъде подложен на проверка неведнъж.