Выбрать главу

Запита се дали точно това не бе искала Гея. Дали не я следеше през целия й път надолу, миг след миг, до смъртта? След срещата с нея, Робин не би се изненадала особено, ако Гея го стори. Доста добре се връзваше с лудостите, които й бе наговорила. Но сега се чудеше защо го прави и единственото, което й дойде на ум, бе заключението: за да принуди насила Робин да я признае за свой Бог.

Ако това бе истина, значи Гея може да се меси. Робин отвори уста, но не успя да издаде нито звук. Опита се отново и изкрещя. По волята на някаква неведома душевна алхимия страхът й се превърна в гняв, тъй силен, че я разтърси по-мощно от ветровете.

— Никога! — извика тя. — Никога, никога, никога! Ти си разяждащ тумор! Ти си мерзка! Ти си отвратителна, отблъскваща, перверзна! Ще те изтръгна от гроба ти, ще те изкормя и ще те удуша със собствените ти вонящи черва! Ще те натъпча с жарава, ще ти отхапя езика! Ще те пронижа с леден шиш и ще те пържа до последния миг на вечността! Проклинам те! Чуй ме сега, о Велика Майко, чуй ме и добре запомни: обричам сянката си в името на вечните мъки на тази, която се нарича Гея!

— Браво на теб!

— Аз все още не съм започнала! Аз ще…

Тя погледна в краката си. На метър под тях зърна ухилена физиономия. Поради ъгъла, под който се намираше типът, не успя да види кой знае колко — само раменете, изпъкналите гърди и крилете, прибрани зад гърба.

— Твърде спокойно приемаш съдбата си.

— А защо да не съм спокойна? — поинтересува се Робин. — Според мен съм осъзнала всичко и все още смятам, че съм била права. Заклеваш ли се, в които сили смяташ за свещени, че не те е изпратила Гея?

— Заклевам се в Ескадрона. Гея знаеше, че не те изхвърля на сигурна смърт, но тя няма пръст в това, което правя. Тук съм изцяло по свое желание.

— Смятам, че ще се фрасна в стената след около пет минути.

— Грешка. Дъното на спицата се разширява като камбана, забрави ли? Достатъчно, за да излезеш и да паднеш под ъгъл шейсет градуса над Източен Хиперион.

— Ако се опитваш да ме развеселиш… — но все пак думите му донякъде оказаха ефект. Първият й резултат от шестдесет и осем минути излезе верен. Но стойността на крайната скорост се оказа по-ниска — щеше да пада по-дълго. Чудеше се как ли би могъл да й помогне Ангелът.

— Истина е, че не мога да те нося — каза й той. — В действителност ти ме смайваш. Срещал съм най-различни реакции у хората. Болшинството ме командват какво да направя, ако въобще са със всичкия си.

— Аз съм наред. Сега ще си дойдем ли на въпроса? Времето също би трябвало да е от значение.

— Но знаеш, че не е. Искам да кажа, все още не е. Мога да ти помогна едва когато съвсем наближим повърхността, а именно — да позабавя легежа ти. Дотогава спокойно си почивай. Но едва ли е необходимо да ти го казвам.

Робин не знаеше какво да отвърне. Намираше се на границата на истерията, а съпротивителните й сили бяха отслабнали. Открила, че единственият начин да се справи с положението е да се прави на невъзмутима. Преструваш ли се достатъчно сполучливо, за да излъжеш някой друг, значи можеш да излъжеш дори и себе си.

Сега той падаше пред нея. Когато го поогледа, откри две неща: на ръст бе един от може би петимата по-ниски от нея, които бе срещала досега, и нямаше видими белези, че е мъж. Чудеше се защо е решила така. Не видя да има гениталии — между краката му се мъдреше само китка пера, преливащи се в различни нюанси на зеленото. А може би поради неговата жилавост. За краткото време, прекарано на Гея, тя бе привикнала да свързва недодялаността с мъжките екземпляри. Той като че бе изтъкан от кости и жили, покрити с кафеникава кожа и шарени пера.

— Ти дете ли си? — попита Робин.

— Не. А ти? — Той се захили. — Започваш да се държиш според моите очаквания. Следващият ти въпрос е: „Ти мъж ли си или жена?“ Аз съм стопроцентов мъж и се гордея с това нещастие. Казвам нещастие, тъй като мъжките Ангели живеят около два пъти по-малко от женските, по-дребни са и с не толкова голям обсег на полета. Но има и компенсации. Правила ли си някога любов във въздуха?

— Никога не съм правила любов в смисъла, който вероятно ти имаш предвид.

— Искаш ли да опиташ? Разполагаме с петнайсетина минути и ти гарантирам, че това ще бъде незабравимо изживяване. Какво ще кажеш?