— Не. Нямам представа защо ти е?
— Аз съм особен случай — весело отвърна Ангелът. Правя го заради тлъстините. Май не мога да им се наситя. Обикалям наоколо и чакам тлъсти човешки жени да падат покрай мен. А после — услуга за услуга. И всички са доволни.
— Значи това е таксата ти?
— Не. Не е такса. Ще те спася във всички случаи. Мразя да гледам хора, размазани долу на пихтия. Но какво говориш? Нима трябва да те моля? Повечето с желание се отблагодаряват за услугата.
— Не и аз.
— Знаеш ли, ти си странна. Никога не съм виждал човешко същество, изографисано като теб. Така ли си родена? По-различна ли си от хората? Не разбирам защо не желаеш да правим любов. Става бързо. Само за минута. Нима чак толкова много искам?
— Много питаш.
— Искам само … о-о-п! Време е да започнем обръщането или ще се удариш… внимавай!
Робин изпадна в паника. Рамото й улови връхлитащия вятър накриво и тя се запремята.
— Просто се отпусни — посъветва я Ангелът — и ще се изправиш отново. Така е по-добре. Сега виж дали можеш да се извиеш. Дръж ръцете си разперени и ги наклони назад.
Робин го послуша и завърши опита си с нещо като с гмуркане. Преминаваха през зоната на здрача толкова ниско, че земята отдолу видимо се движеше. Ангелът се измести зад нея и я обгърна с ръце, здрави и силни като въжета, като с едната я придържаше през гърдите, а с другата — над слабините. Тя усети на врата си студеното докосване на перата по бузата му, а после топлината на устните му върху мекото на ушите си.
— Толкова си мека и тъй приятно подплатена…
— В името на Великата Майка, ако ще ме изнасилваш, направи го сега и над тебе ще тегне проклятието, че си лъжлив паун! Нямаме на разположение цял ден. — Робин трепереше, страхът от падането и заплахата от повръщане се бяха съюзили, за да надвият самоконтрола й.
— Какво носиш в чантата? — запита я лаконично той.
— Демона си.
— Добре, не ми отговаряй! Но я дръж здраво. Хайде, тръгваме.
Ръцете му я стиснаха като клещи и той внимателно разпери големите си криле. Обратното ускорение я задърпа, заменяйки свободното падане с усещането, че виси. Стана невъзможно да държи краката си изпънати. Щом ги остави да се отпуснат, нестабилната двойка се залюля около точката на баланса на крилете на Ангела.
Когато той започна предпазливо да се навежда, земята се наклони. Целта му беше да насочи Робин към Офион, там, където реката минаваше под кабела, свързващ Обиталището на ветровете с главината. В този си участък реката беше дълбока, широка и бавна и течеше на югоизток. За успее, Ангелът трябваше първо да отиде малко на юг, сетне на север, за да изравни посоката на плавното им спускане с тази на реката. После да удължи падането на Робин, като притъпи ъгъла, под който се спускаха. В противен случай тя щеше да се удари доста преди да достигне водата.
Преминаха над група кратери. Робин не попита за произхода им. Едва ли се дължеше на хора — деветдесет метра в секунда не могат да придадат чак такава кинетична енергия. Но други, по-тежки обекти, пуснати от същата точка биха могли да ги изровят.
Сега Ангелът разтвори максимално крилете си. Ландшафтът отдолу бе хълмист и горист, но пред тях блестеше правата линия на реката. Като че нямаше изгледи да достигнат до нея, а нямаше как да наберат и височина, за да направят втори кръг. Ангелът можеше да носи тежест, малко по-голяма от собственото си тегло.
— Мисля, че когато се удариш, ще съм намалил скоростта ти на седемдесет или осемдесет километра в час — извика той в ухото й. — Ще се спирам на кратки тласъци, когато съм сигурен, че ще достигнеш реката. Ти ще се гмурнеш под ъгъл.
— Не умея да плувам.
— Нито пък аз. Там сама ще се оправяш.
Преживяването не беше приятно. Дърпането на ръцете му се увеличи рязко и Робин вдиша дълбоко, докато сърцето й биеше лудо. След това продължиха да се плъзгат и като че ли бяха все още достатъчно високо над кафеникавите води. Ново дръпване: тя рефлекторно протегна ръце, но засега продължаваха да се носят във въздуха. Третото придърпване бе най-силно. Дълго време Робин не можа да си поеме дъх.
И ето че очертанията на брега се приближиха, прелетяха от дясната й страна. Реката пред нея извиваше на запад.
Май цопна във водата по гръб, но всичко стана прекалено внезапно, за да е сигурна. Следващото нещо, което ясно си спомняше, беше конвулсивното измъкване от мътните дълбини нагоре към светлината.
Оказа се, че плуването изисква ожесточение. Направо да не повярваш на какво е способен човек, когато водата достигне горната му устна.
Ангелът стоеше на брега, докато тя се изкатери нагоре. Стоенето явно не беше от нещата, с което той добре се справяше — краката му не бяха пригодени за целта. Приличаха на клещи, а дългите като на скелет пръсти бяха нагодени да се хващат за клоните на дърветата. Робин пропълзя метър-два по сухата земя, после се извърна към него.