— Готова ли си за пътуване до Музикалното заведение? — попита тя Псалтерий.
— Разбира се. Бързаме ли?
— Не много. Никой не бил виждал Роки повече от килорот. Нейна светлост иска да проверим и да я поставим в известност до началото на Карнавала.
Псалтерий се намръщи.
— Каза ли Гея какъв вероятно е проблемът?
Габи въздъхна.
— Да-а. Трябва да я накараме да изтрезнее.
10. Къщата на песните
Титанидите бяха доста преоразмерени. От всички същества на Гея само те изглеждаха проектирани не съвсем за своята естествена среда. Цепелините бяха точно такива, каквито ги изискваше начинът им на живот. Всичко в тях бе функционално, също като страха им от огъня. Ангелите толкова се доближаваха до невъзможното, че Гея не бе имала никакъв простор за закачливото си лекомислие. Беше се наложило да ги проектира с толеранси от порядъка на грамове и да съобрази всичко друго с осемметровия размах на крилете и с мускулите, необходими за управлението им.
Титанидите обитаваха равнините. Защо тогава е било необходимо да ги дари с умението да се катерят по дърветата? Долната част на тялото им беше конска — но чифтокопитна — и при ниската гравитация на Гея можеха да минат и с крака, много по-тънки от тези на кой да е чистокръвен състезателен кон. Вместо това Гея им беше дала бутове на першерон11 и глезени на клайдесдейл12. Гърбовете, плещите и бутовете на конските им тела бяха изтъкани от мускули.
Точно по тези причини обаче Титанидите, единствени от всички същества на Гея, понасяха земната гравитация. Те се оказаха най-подходящи за посланици на Гея на Земята, а като се има предвид, че тяхната раса нямаше навършени и два века, ставаше очевидно, че прекомерната им мощ не е била случайна. Гея бе планирала бъдещето.
От своя страна, живеещите на Гея човешки същества бяха получили неочакван дивидент. Походката на Титанидите нямаше нищо общо с подрусването на земните коне. Те се плъзгаха като облаци при ниска гравитация, гърбовете им не подскачаха нагоре-надолу, а копитата едва докосваха земята. Ездата бе толкова гладка, че Габи нямаше проблеми да поспи. Облегна се върху човешкия гръб на Псалтерий, а краката й увиснаха от двете му страни.
Докато тя спеше, Псалтерий се изкачваше по виещата се по склоновете на Астерийските планини пътека.
Той беше красиво създание с неокосмена кожа с цвета на млечен шоколад. Гъстата оранжева грива, покриваща главата, врата и доста от човешкия торс, бе сплетена на множество дълги плитки, подобно на опашката. Както при всички представители на неговата раса, лицето и горната част на тялото му приличаха на женски. Бе голобрад, с големи раздалечени очи и гъсти мигли. Гърдите му бяха едри и конични. Но между предните му крака се мъдреше пенис, който изглеждаше прекалено човешки на повечето земляни. А между задните имаше втори, доста по-голям, а под красивата оранжева опашка бе скрита вагината. При Титанидите разликата в пола се определяше от предния орган. Псалтерий беше мъжкар.
Лъкатушещата из гората пътека бе оплетена от лози и запречена с млади издънки, но току проличаваше, че някога е била път, достатъчно широк, за да мине и каруца. Тук-таме из просеката се забелязваха отломки от асфалт. Това бе част от Околовръстната магистрала на Гея, строена преди повече от шейсет години. Габи също имаше пръст в изграждането й. За Псалтерий магистралата си беше там откакто той се помнеше: безполезна, рядко използвана, бавно рушаща се.
Титанидата достигна върха на Аглайското плато — местността Ниските мъгли. Прекоси я, заобикаляйки в равен тръс Аглайското езеро, чиито води жадно поглъщаше Талия. Изкачи се през Средните мъгли, до Ефросина и Горните мъгли. Малко преди да навлезе в двойната помпена система, която изкачваше водите му до Среднощното море, Офион отново се превръщаше в река.
Преди да достигне последните помпи, Псалтерий изви на север по течението на едно планинско поточе. Прегази кипящите му води и започна да се изкачва. По всяка вероятност вече се намираше в Рея, но тук никоя граница не бе точно определена. Маршрутът им минаваше през центъра на сумрачната зона между Хиперион и Рея, между безкрайно слабата дневна светлина на едната област и вечната лунна нощ на другата. Сега се движеше по посока на нощта. Достигна я някъде по средните склонове на Астерийските планини. Мракът на Рея нямаше да ги забави — нощното зрение на Титанидите бе добро, а близо до границата все още имаше достатъчно светлина, отразена от равнините на Хиперион, разстилащи се зад гърбовете им.
12
Clydesdale — кръстена на долината на р. Клайд в Шотландия порода едри, масивни коне с обрасли с кичури копита. — Б. пр.