— Причини да иска да се види с Гея — прочете Титанидата.
Крис’фър преплете пръсти, за да прикрие лицето си.
— Изпадам в едно състояние. То е … доста трудно за описване. Дължи се на срив в нервната система или на жлезите с вътрешна секреция — лекарите се колебаят. Досега са известни само стотина случая на Синдром 2096–15 — така наричат болестта ми. Изразява се в загуба на връзка с действителността. Понякога умирам от страх. Или попадам в измислени светове и съм способен на какво ли не. Случва се тези моменти да ми се губят. Халюцинирам, говоря различни езици, мозъчният ми потенциал рязко варира. Ставам много щастлив, ако щете ми вярвайте. Един лекар предположи, че засега излишъкът от пси-енергия ме е предпазвал от нещастни случаи. Все още не съм убивал, нито пък съм правил опити да литна от небостъргач.
— Сигурен ли си, че искаш да се излекуваш? — изпръхтя Титанидата. — Повечето от нас биха се справили с малко повече късмет.
— Изобщо не е смешно, поне за мен. Няма лек срещу пристъпите — всичко, което мога да направя, е да пия успокоителни. От години ме подлагат на какви ли не психотестове, но само се потвърди, че проблемът е медицински. В миналото ми няма травма, която да е причина за тези състояния, нито пък в настоящето съществува някакъв проблем. Де да имаше такъв. Всеки психологически проблем е разрешим. А сега последната ми надежда е Гея. Ако ме отпрати, ще лежа по болници до края на живота си. — Несъзнателно бе преплел ръцете си във възел под брадичката. Отпусна ги.
Посланикът го изгледа с огромни, бездънни очи, след това се зае отново с формуляра. Крис’фър наблюдаваше. Попълни графата „Причина за издаване на визата:“ с думата „болен“. Намръщи се, задраска я и написа „луд“.
Ушите на Крис’фър пламнаха. Понечи да протестира, но последва нов въпрос.
— Любимият ви цвят?
— Синьо. Не, зелено… наистина ли го пише?
Тя бавно обърна формуляра и му го показа — да, нямаше лъжа.
— Държите ли на зеленото?
Той кимна бавно и объркано.
— На колко години загубихте девствеността си?
— Четиринайсет.
— Как й/му беше името и какъв цвят бяха очите й/му?
— Лушия. Синьо-зелени.
— Имали ли сте с нея/него след това полови контакти?
— Не.
— Кой, според вас, е най-великият композитор от миналото или настоящето?
Крис’фър започваше да се ядосва. За себе си смяташе за най-добра Рей Пашкориън — имаше всичките й записи.
— Джон Филип Суса.
Тя се захили без да вдигне поглед и той не успя да разбере защо. Очакваше да го смъмри, че се държи несериозно или я четка, но тя май споделяше шегата. Въздъхна и се приготви за останалите въпроси.
Те имаха все по-малко и по-малко отношение към пътешествието. Тъкмо решаваше, че е схванал системата, и същността на въпросите се променяше. Някои включваха ситуации, свързани с етиката и морала, други изглеждаха случайни и налудничави. Опитваше се да бъде сериозен, без да знае доколко този разпит ще повлияе върху шансовете му да се класира. Започна да се поти, въпреки студа в стаята. Просто нямаше начин да се налучка правилният отговор, ето защо нямаше друг избор, освен да отговаря честно. Бяха му казали, че Титанидите нямат грешка при разкриването на човешките лъжи.
Но накрая му писна.
— Две деца са вързани на пътя на гравитационен влак. Имате време да освободите само едното. И двете са непознати, и двете са на еднаква възраст. Едното е момче, другото — момиче. Кое ще спасите?
— Момичето. Не, момчето. Не, ще освободя едното и ще се върна — по дяволите! Няма да отговарям повече на тези въпроси, докато вие… — Внезапно млъкна. Посланик Кантата бе захвърлила молива и сега седеше, и се държеше за главата. Изведнъж го оовладя страх, толкова силен, че го взе за началото на пореден пристъп.
Тя стана, отиде до печката, отвори вратичката и избра няколко цепеници. Стоеше с гръб към него. Кожата й имаше цвета и текстурата на кавказката порода, от главата до копитата. Окосмена бе само по главата плюс великолепната опашка. Докато седеше зад бюрото, можеше и да я сбъркаш с човек, но щом се изправи, нейната чуждоземност пролича — все пак половината от тялото й бе твърде странна.
— Край на въпросите — заяви тя. — Благодари на Гея, че този път те са без значение. — Когато произнесе името Гея, в гласа й прозвуча горчивина.
Докато наклаждаше печката, опашката плясна зад гърба й и остана извита под формата на дъга. Посланик Кантата извърши това, което прави всеки кон по време на парад — задължително пред трибуните, — при това със същатото безсрамие. Очевидно го стори несъзнателно. Крис’фър сведе очи, леко притеснен. Титанидите си бяха странна смесица от баналност и чудатост.