Но времената на изолация бяха отминали още преди да започнат. Ковън бе сред първите, но не и последната неправителствена група, осъществила мащабно преселение в космическото пространство. Скоро техниката на космическата колонизация се усъвършенства, поевтиня и се стандартизира. Стоителните компании започнаха да бълват орбитални колонии така, както навремето Хенри Форд произвеждаше популярния си модел „Т“. Размерите им варираха от възголеми до гигантски.
Околността заприлича на Левиттаун8, а съседите бяха меко казано странни. Всяка достатъчно многобройна група несретници, банда сепаратисти или креслива секта можеше да си позволи да се засели в някоя от точките на Лагранж. Областта на L2 стана известна сред пилотите като „Саргасо Пойнт“ и те старателно я отбягваха. А онези, на които все пак им се беше случвало я прекосят, я сравняваха с автомат за флипер, но хич не им беше до смях.
Някои от групите не желаеха да се притесняват с поддръжка и обслужване на сложна техника. Смятаха, че могат да съществуват в чиста пасторална мизерия вътре в нещо, наподобяващо туристически термос. Конструкторите често с охота изпълняваха искането им, тъй като бяха наясно, че ако се инсталира цялото необходимо оборудване, то ще бъде малтретирано и съсипвано. На всеки няколко години някоя от тези колонии се откъсваше от орбита и изгаряше, заедно с обитателите си, в атмосферата. А доста по-често екологията нещо се объркваше и хората започваха или да гладуват, или да се задушават. Пък и винаги се намираше кой да прибере негодната станция, да я стерилизира във вакуум и да я отнесе на символична цена. На Земята никога не са липсвали отчуждени и незадоволени люде. Обединените нации нямаха нищо против да се отърват от тях и не прекаляваха с въпросите. Беше време на спекулации, на внезапен късмет и нечестни дела. Ставаха такива работи, които биха шокирали дори търговците с недвижими имоти във Флорида.
В Саргасо Пойнт се зараждаха култури, които повече приличаха на карциноми, отколкото на общности. В точките на Лагранж се бяха формирали и загинали най-репресивните режими в историята на човечеството.
Ковън не принадлежеше към тях. Въпреки че се намираха в L2 само от петдесет години, чувстваха се като основатели. Като всички стари заселници, те се ужасяваха от заобикалящата ги паплач. Вече бяха забравили за първите години. Времето, богатството и безмилостната околна среда ги бяха превърнали в улегнала, здрава и жизнеспособна група, с учудващо голяма свобода на личността. Либерализмът процъфтяваше, а едновремешните хардлайнери бяха заместени от реформистки настроени групи. Ритуалите отново бяха изтласкани на заден план и жените възприеха онова, което повечето от тях нямаше как да знаят, че всъщност е било първоначалната етика на групата: лесбийски сепаратизъм. Терминът „лесбийски“ вече не беше съвсем точен. На Земята за повечето жени лесбийството беше реакция на неправдите, причинени им от мъжкия пол. В космоса, в условията на изолация, то се бе превърнало в естествен ред, неоспорима основа на реалността. Мъжете бяха превърнати в неясна полузабравена абстракция, във великани-човекоядци, с които плашеха децата — при това не особено интересни великани.
Партеногенезата все още си оставаше мечта. За зачеването жените трябваше да получават сперма. В едно отношение евгениката9 бе улеснена: имаше начин мъжките фетуси да бъдат откривани предварително и ликвидирани още в утробата. Но със спермата, както и с всичко останало, лозунгът все още беше „caveat emptor“, сиреч „рискът е на купувача“.
4. Малкият гигант
Робин крачеше леко по извиващия се надолу коридор. Намалената гравитация в центъра маскираше изтощението, но тя го усещаше в гърба и раменете си. Дори по-долу, където гравитацията нарастваше, тя не би го показала, както не би показала и тежестта на депресията, която я налягаше винаги след наряд.
Беше облечена в бял, водоохлаждаем стар скафандър, а ръкавиците и ботушите й стърчаха от шлема, който носеше под мишница. Костюмът бе напукан и кърпен, металните му части — потъмнели. На колана й се мъдреха автоматичен колт четирийсет и пети калибър в кобур ръчна изработка и издялан от дърво амулет, украсен с пера и птичи нокът. Босонога, с дълги, вишневи от лака нокти на ръцете и краката, рошава и русокоса, с начервени морави устни и увиснали от продупчените й уши и ноздри звънчета, тя мязаше на типичен плячкаджия от варварска шайка. Но външността често лъже.
8
Левиттаун — по името на корпорацията „Левит и синове“, изграждаща комплексно планирани селища, град в Лонг Айлънд, град в Пенсилвания. — Б.пр.
9
Евгеника — наука за подобряването на човешкия вид чрез контрол върху наследствените белези. — Б.пр.