Изваждайки бързо един малък филиз от силата, Изабел измъкна сутрешната влага от тревата. Магията й пламна незабавно и изхвърча на десет фута по-далеч, отколкото беше очаквала.
— Мамка му! — прошепна тя. — Магията ми е много по-силна тук.
Силата избухна като кадифе срещу кожата й и един мек вкус на земя се плъзна срещу езика й, когато Томас тестваше настоящата магия. Той изсумтя.
— Моята също е по-силна и се управлява различно. Еквивалентът ще е да минеш от учебник към силово управление.
— Различна земя, различна магия?
— Или може би… — Той прекъсна изречението. — Може би не нашата магия работи различно тук. Може би работи различно на нашата Земя. Може би нашата сила е по-силна тук, защото част от нас, която е демон, е. у дома.
— Не казвай това. Не желая да имам нищо общо с това. Сега ще те игнорирам.
Предпазливо, тя добави още магия, нагласяйки начинът, по който я управлява
така, че да не се втурне и да сигнализира на пешеходците за присъствието им. Изпращаше я от една капка вода към следващата, към който и да вървеше по отдалечената страна на сечището. Тя вероятно щеше да открие това, което вече знаеха — демоните вървяха натам.
След няколко минути, тя ги откри и от разстояние събра оттук-оттам каквато информация можа. Около четиридесет индивидуални ботуши крачеха през мокрото сечище, така че това значеше нещо като двайсет демона. Всички имаха големи крака, което означаваше, че вероятно бяха мъжки демони.
Изабел откачи пипалата на магията и ги прибра. След като каза на Томас, какво беше открила, добави:
— Те говореха някакъв странен език, демонски, предполагам.
Той кимна.
— Мога да кажа, че идват точно за нас.
Тя застина.
— Тогава нека се махнем оттук.
Ръката му се затвори около дръжката на меча до него — жестът на мъж, искащ действие, но никой, с който да го направи.
— Ако мръднем сега, ще ни спипат със сигурност. Усещам движение навсякъде около нас, във всички посоки. Изабел, ние сме в капан. Във всеки случай, те се движат бавно, нали? Не мисля, че знаят, че сме тук.
Богиньо, тя бяха като зайци, криещи се в гъсталака, надявайки се лисицата да ги отмине. За един момент тя балансираше по острия като бръснач ръб на паниката и се бореше да го контролира.
Отново, магията на Томас избухна по кожата й.
— Всички са в строй — добави той след миг. — Като формация. Знаеш ли как една претърсваща група търси тяло в гората?
— Да. — Тя преглътна. — Мислиш, че ни търсят?
— Или Бойл.
Тя затвори очи и си пое въздух.
— Можеш ли да си спомниш местоположението на портала?
Той огледа поляната.
— Беше тъмно, но забелязах колко стъпки направихме до това дърво и в коя посока. — Присви очи и огледа най-близката област. — Да, мога.
Искаше той да посочи областта, където вярваше, че е порталът и изпрати друго магично пипало да потърси за остатъци от лепкавата гадост, която можеше да се окаже техният билет за вкъщи.
Това, което откри, не беше окуражително.
Отне й момент, за да формулира думите, и щом като успя, те излязоха неуверени.
— Не мисля, че порталът е там.
Томас не каза нищо, но ръцете му се затегнаха около нея.
— Може да бъде просто това, че моята магия, както твоята, работи различно тук. — Тя си пое неравен дъх. — Може би просто не я откривам. — И двамата знаеха истината. Магията й беше много по-силна тук и поляната беше пропита със сутрешна роса, правейки я дори по-ефективна.
Ако порталът продължаваше да съществува, тя щеше да го забележи.
— Или може би не мога да си спомня точното място — каза Томас.
— Възможно е, но претърсих доста голяма област.
В средата на поляната, демоните вдигнаха врява. Една група започна да крещи на демонски, или демонийски, или както там казват на техният гърлен език и посочиха нещо в тревата. Другите по-малки групи промениха посоката и бързо стесниха кръга около викащата група. Всички демони се движеха сега… всички се приближаваха.
Томас и Изабел задържаха дъха си. Бяха открили Бойл, това беше кристално ясно. Надяваха се, че няма да търсят някъде другаде.
Серия от резки викове и сгорещени разговори стигнаха до ушите им. Беше твърде рисковано да надникнат, за да видят какво става, затова Изабел още веднъж изпрати магията си, за да се опита да събере информация.
О, да, те бяха открили Бойл. По слабите, неясни рефлекси, които можеше да вземе от росата в тревата, той беше почти умрял. Виковете станаха по-силни и един плътен, мокър звук дойде от посоката на демоните. Изабел подскочи изненадано и магията й отскочи назад силно и бързо като гумена лента.