Томас не се беше върнал.
ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ
НА ПЕЧКАТА, ЧАЙНИКЪТ ИЗСВИРИ. ИЗАБЕЛ го отмести и сипа запарената вода в чашата си за кафе, после се обърна и се опря на кухненския плот, за да отпие. Оставяйки мекия, ароматен, благоуханен лимонов чай да изпълни сетивата й, огледа развалината, която представляваше кухнята й.
Тези дни не прекарваше много време вкъщи. Всеки момент, когато бе будна, прекарваше в Сборището, с Мика, опитвайки се да се върне в ада. Заедно четяха всяка дума от текстовете напред и назад, намирайки и препращайки информацията, която намираха, за всичко, което можеха да открият за Юдай и демонската магия. Отчаяно търсеха някакъв начин да отворят портала, който не включваше хладнокръвно убийство на серия от магьосници.
Ровейки надлъж и нашир в не-магическите древни текстове, намериха изобилие от информация, за която не знаеха, че дори съществува. Но отне много време да разделят зърното от плявата. Тя беше започнала проучването си в деня, в който се беше върнала, и работеше всеки ден и всяка нощ след това, спейки средно по четири часа на нощ.
Изабел огледа кухнята отново, извивайки устната си към пълната с чинии мивка, кърпата за ръце, захвърлена върху плота, и боклука, който определено се нуждаеше от изхвърляне. Нищо нямаше значение, освен проучването й. Прибираше се у дома късно всяка нощ, правеше вечеря, може би малко чай, а след това си взимаше една оскъдна доза почивка.
Майка й се беше върнала от Калифорния, когато бе чула за Томас. Тя в действителност беше подкрепяща и неегоистична, което беше… странно, но добре дошло. Майка й беше наела служба за почистване да дойде на другата сутрин и Изабел не можеше да откаже. Беше добра идея, предвид обстоятелствата, и Изабел беше благодарна, че майка й правеше усилия за нея.
Изабел щеше да бъде на крак след няколко часа и обратно в Сборището, за да работи още при първите лъчи на зората на хоризонта. Джак и Ингрид продължиха да настояват просто да спи в Сборището, но тя не можеше да го направи. не още.
Имаше няколко следи, няколко начина, по които можеха да се върнат на Юдай, без да използват кървава магия. Проблемът беше, че имаше само един начин, осъществим за тези с не-демонска принадлежност, и беше повече от сложно. Все още проучваха някои стъпки от заклинанието. Веднъж установено, можеха да го направят изцяло, после щяха да стигнат до сложното изпитание на събиране на това, от което се нуждаят, за да го приготвят. Дори да проработеше, можеше да отнеме много време да се завърши.
Облегна се на плота, когато една печална вълна я заля. Тежестта й постоянно бе настанена в гърдите й. Заравянето в работа не й помагаше. Нищо не помагаше. Единственото нещо, което щеше да повдигне постоянната тежест в сърцето й и да изкорени буцата в гърлото й, беше завръщането на Томас.
И щеше да работи за целта си до деня, в който умре.
Телефонът звънна. Изабел остави чашата и се протегна да вземе безжичния телефон от плота за закуска.
— Ало?
Тишина.
— Ало?
Нищо.
Затвори и погледна телефона замислено. Нуждаеше се от инсталирана програма за разпознаване на номера, за да може да хваща шегаджията, който се опитва да я изкара от кожата й. Имаше обаждания като това всяка нощ, по едно и също време от последната седмица и тя се измори от тях.
В най-мрачните моменти си представяше, че беше Томас, опитващ се да се свърже с нея. После се отблъсваше от нестабилния ръб на предизвиканото от скръб умопомрачение и си напомняше, че връзката между измеренията не беше възможна.
Телефонът звънна отново, точно в ръката й, изумявайки я. Натисна копчето за вдигане.
— Слушай, хлапако…
— Изабел.
Познаваше този глас, този акцент. Шок препусна през тялото й като електрически заряд.
— Мислех, че си мъртъв.
Дълга пауза.
— Не. Обаче погледнах в очите на смъртта. — Нисък глас, примесен с въздишка. — Горе-долу по същия начин, както в онази лимузина с теб.
— Можеш да имаш предвид единствено, че си погледнал в очите на Бойл. Той те измъкна от Грибин, нали?
— Oui и възнамеряваше да ме убие. Вярвам, че беше леко увлечен по теб. Възнамеряваше да ме убие от твое име, Изабел.
— Защо, по дяволите, не го направи? — тя изръмжа в телефона. Това, че Стефан й бе звънял, докато Томас линееше в демонското измерение, убиваше част от нея.
Друга дълга пауза, която Изабел не хареса.
— Бяха направени алтернативни планове.
Всички мисли мигновено напуснаха съзнанието й. Това звучеше зловещо. Преглътна мъчително, част от перченето й се изпари.