Изабел отметна завивките и скочи от леглото. Стигна вратата с няколко широки крачки. Отмятайки завесите настрана, тя погледна през стъклото към тъмното небе. Никой не стоеше на балкона. Нямаше нищо.
Заопипва непохватно ключалката, плъзна вратата настрана и излезе отвън. Топлият вятър се изви около голото й тяло, докато проучваше балкона. Апартаментът беше на петнадесетия етаж. Единственото място да изчезне фигурата беше балконът отгоре. Тя отправи поглед към небето, но не видя нищо.
Въпреки това имаше нещо. Знаеше, че не си е въобразила. Освен ако сънят не я бе разтърсил толкова много, че да е халюцинирала. Но беше ли възможно да е халюцинирала мирис? И то такъв странен мирис? Като земя, но не от тази Земя.
Изабел потрепери, въпреки топлия въздух. Постоя за момент, взирайки се в мрака. Някъде надалеч отекна гръмотевица.
Задаваше се буря.
ПЕТ
ТОМАС ЧАКАШЕ В ДЪНОТО НА ЗАТОРА Грибин пристигането на Изабел. Мика, братовчед му, стоеше близо до него.
Сградата беше кръстена на директора на Сборището, който я бе построил върху разпръснатите земи на Сборището. Съветът бе решил много отдавна, че на магьосници, които вредят на другите, не бива да се позволява да се разкарват свободно из не-магическото общество. Първо, те застрашават магьосническия свят като привличат вниманието към себе си. Второ, не-магьосниците са зле подготвени да се предпазят от магьосници, имащи намерение да вредят.
Сборището имаше контингент, наречен "ловци на вещици", обучен да се справя с тези, които нарушават правилата. Непокорните вещици биваха преследвани и убивани от ловците на Сборището, ако представляват непосредствена заплаха за останалите. Вещици, отговорни за по-малки престъпления или само подозирани в насилие, биваха залавяни и изправяни пред съд. Ако вещерът бъде намерен за виновен, той бива затварян в Грибин, подземно съоръжение със защити и заклинания, циментирани в конструкцията от едни от най-добрите земни магьосници живели някога.
Никой магьосник не можеше да използва магия тук — нито обитателите, нито надзирателите или пазачите, нито дори посетителите. Работата тук не беше заплаха, така че работниците бяха магьосници с малко наследствена магия, които не губеха нищо. В допълнение работеха само почасово, достигайки лимита си за излагане на това място.
Томас мразеше да е в Грибин. Прекрачването на прага първо му причиняваше гадене, след това, когато способността му да използва силата си изчезнеше, започваше да се чувства като препечена филийка — сух, безвкусен и лесно чуплив. Вероятно така се чувстваха не-магьосниците през цялото време.
Някои от затворниците полудяваха от това, че са затворени в Грибин, и той можеше да разбере защо. Заплахата от затваряне тук беше много ефективна причина да не се нарушава закона на Сборището. Затова нямаха големи проблеми с нарушители магьосници. Само най-непоправимите или луди завършваха в Грибин.
Вещери, вещици, които открито обръщаха гръб на закона на Сборището и правеха кариера от нарушаването на съветите, често намираха защита в Дъскоф Кабал. Дъскоф беше също така организиран и могъщ като Сборището. По тази причина вещерите бяха трудни за хващане. И все пак имаше около двадесетина вещера между стените на Грибин… заедно с лидера им, Стефан.
— Къде, по дяволите, е тя? — мърмореше Мика, гледайки часовника си.
— Какъв е проблема? Имаш прах за бърсане?
Мика беше архивистът на Сборището и самоназначил се изследовател.
Братовчедът на Томас винаги е бил книжен червей и беше завършил като отличник в МИТ(Масачузетския технологичен институт), макар че на пръв поглед не се вписваше в стереотипа на зубър. Имаше същото телосложение като всички мъже в семейството му — силно, широкоплещесто и високо. Мика изглеждаше повече като добре сложен сърфист, отколкото като учен. Тъмната му кафяво-червеникава коса стигаше малко под яката му, а острите зелени очи и красивото лице привличаха жените, макар че не знаеше какво да прави с цялото това женско внимание. Братовчед му не беше женкар.
— Само искам да приключим с това и да се разкарам от Грибин. Между другото, не мога да повярвам, че оставяш жената, която хладнокръвно се опита да убие Стефан, да го разпитва. — Мика поклати рошавата си глава. — От какво е породено това?
Томас се размърда и се облегна на стената.
— Намерението й не беше хладнокръвно. Довери ми се, тази жена не познава значението на студа.