Мика повдигна веждата си с цвят на мед.
— Значи мислиш, че е готина, а?
Томас го игнорира.
— Подозирам, че има страшен характер, не е някой, с когото да се бъзикаш, и мисля, че е наскърбена. Също така вярвам, че с нея става още нещо, но не съм сигурен какво.
— Какво имаш предвид?
Томас поклати глава.
— Все още не знам. Досиетата й стигат само до тук. Както изглежда, майката е богата безделница. Обикаля по света, сближава се със заможни мъже.
— Проститутка?
— Може би не точно проститутка, но жена, която преследва богати мъже за пари и дрънкулки. Няма сведения за бащите нито на Изабел, нито на Анджела. Или майка им не знае кои са бащите им, или е защото Изабел няма пълно досие в архива. Всъщност си мислех са ти възложа още малко проучване на Изабел и майка й, Каталина Новак. Ще можеш ли да го направиш? Да се поразровиш малко по-надълбоко?
Той сви рамене.
— Мога да опитам.
— Имам интуитивни догадки за Изабел. Тя има тайни и мисля, че са болезнени.
— Защо ти пука? Имам предвид защо се вреш в миналото й? Какъв е смисълът?
Томас потърка брадичката си с ръка.
— Искам да знам какво поканихме току-що в отбора си. Ако има куп неразрешени проблеми, които да оплескат разследването ни, искам да го знам. Както и да е, не мисля, че Каталина знае, че дъщеря й е мъртва. Мисля, че можеш да откриеш местонахождението й, докато ровичкаш за информация.
— Ще хвърля едно око. Но това не обяснява защо я оставяш да помага в разпитването на Стефан. Предубедена е.
Той огледа братовчед си. Майката на Мика, неговата леля, бе убита от вещер, когато Мика е бил дете.
— Ти имаш свои собствени проблеми с Дъскоф и си тук.
Той отмести поглед.
— Не сме ли така всички?
— Виж, Изабел прекара дълго време в преследване на демона без резултат, точно като нас. Сестра й беше втората убита магьосница. Има право да бъде тук.
— Да, е, аз имам право да не ми харесва — промърмори той.
Вдигнаха поглед към далечния звук от тракащи токчета по бетонния под. Изабел зави зад ъгъла и тръгна към тях, облечена в червен потник с овално деколте, избелели, плътно прилепнали дънки и чифт червени ботуши с токчета. Носеше дългата си коса разпусната, малко грим и никакви бижута.
— Мамка му, прав беше, че е готина — каза Мика под нос.
— Никога не съм го казвал.
— Да, както и да е. Затова в момента лигите ти практически текат по пода.
— Това е просто привличането на вода и земя. Това е всичко.
Мика изсумтя иронично.
— Аха. Мисля, че и аз го усещам.
Тъмни кръгове белязваха гладката кожа под очите й и лицето й беше с един тон по-бледо от нормалното.
— Това място е ужасно. Толкова е зле, че кожата ми иска да си тръгне без мен. — Тя потрепери.
Томас се намръщи.
— Изглеждаш уморена. Добре ли си?
Тя погледна към него, после към Мика.
— Не спах добре. — Тя протегна ръка към братовчед му. — Съмнявам се, че Томас ще ни запознае, така че здравей.
Томас се забори с импулса да стисне зъби.
— Изабел, това е Мика. Той е нещо като наш официален историк и пазител на документацията. Не знаем много за демоните, но Мика знае най-много от всеки в Сборището.
Братовчед му се здрависа с нея.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Приятно ми е. Хайде да свършваме с това. Вече съм твърде дълго в Грибин.
Те минаха през летящите врати в края на коридора и позволиха на пазача да ги преведе през още едни, въвеждайки ги в сектора с килиите. Всички малки помещения съдържаха само по един затворник.
Стаите бяха еднакво голи, само с едно легло и тоалетна. Нямаше решетки. Мястото беше уредено по-скоро като психично отделение в болница, отколкото като традиционен затвор. На обитателите не бе разрешен контакт помежду им и никога не им позволяваха да излизат навън, не и по време на целия им престой, тъй като отвън означаваше отвъд омагьосаните стени.
— Някой някога успявал ли е да избяга от това място? — попита Изабел, погледът й поглъщаше аскетичното, депресиращо обкръжение с интерес. — Подкуп на пазач? Бягство във вентилацията?
Томас поклати глава.
— Имало е опити, но нито един успешен.
Тя погледна към белите стени и потрепери.
— Ако бях затворник тук, щях да прекарам всяка секунда от престоя си, опитвайки се да се измъкна.
— Вероятно щеше и да успееш.
Тя го дари със сдържан поглед, големите кафяви очи се стоплиха под дългите мигли с цвят на джинджифил.
— Ласкател.
Придружавани от двама въоръжени пазачи, те влязоха в стая на края на дълъГкоридор и застанаха пред метална врата с отвор в горната част. Един от пазачите извади ключ и ги въведе вътре.