Красив русокос синеок мъж стоеше там, носейки дълго черно палто и развеселена усмивка на красивото си като на звезда от сапунен сериал лице. Изабел примига изненадано, когато мъжът мина покрай нея, сякаш тя не съществуваше, към Александър и Мелани.
Демон.
Това беше демонът.
Скъпа Богиньо. Демонът е бил в спалнята й. Защо не я беше убил?
ОСЕМ
ТЯ ХУКНА СЛЕД НЕГО, СЪБИРАЙКИ СИЛА ПЪТЬОМ. Отправяйки ръце напред, тя запрати могъщо кълбо от магия към създанието, с намерението да замрази цялата вода в тялото му. Откатът от силата, която освободи, я запрати назад, удряйки я в ствола на дърво. Изабел извика, когато болката усука гръбнака й и се помъчи да се фокусира върху отдалечаващото се от нея чудовище.
Запращането на сила към солидна тухлена стена би имало повече ефект. Той продължи през паркинга към нищо неподозиращата двойка, сякаш нищо не се бе случило. Единственото, което бе успяла да направи, бе да се нарани.
Обезумяла, тя затърси други оръжия, които да използва, но се оказа, че няма. Никога не бе предполагала, че най-доброто й оръжие, магията й, ще се окаже безполезно.
В нея беше малкото, медно острие, което Анджела й бе дала, в кания на лявата й китка. Не беше много практично, имайки предвид, че трябваше да се приближи до демона, за да го използва. Острието беше повече за фасон, а не за осакатяване. Също така, според Мика, демонската кръв беше киселинна, не особено благоприятна за прободни рани, тъй като щеше да шурне и да я намокри.
— По дяволите! — Щеше да си донесе базука, ако знаеше.
Изабел се отлепи от дървото и хукна към него, докато той се приближаваше към двойката.
— Господин Бойл! — възкликна Александър с объркано изражение. — Ъ… здравейте! Мелани, това е Еразъм Бойл.
Мелани изпищя и отстъпи назад. Като магьосница, тя без съмнение усети, че това, което ги приближава, не е човек. Бойл трудно прикриваше природата си.
Не знаейки по какъв друГначин да забави демон, Изабел се метна върху широкия гръб на Бойл, увивайки крака около твърдата като камък талия и ръцете си около дебелия врат, опитвайки се да го задуши.
Отзад чу свиренето на гуми по паважа. Томас. Слава на Богинята.
Демонът изсумтя, но продължи напред, сякаш въобще не се беше залепила за него. Той сграбчи Александър и го подхвърли нагоре и над волвото, за да се приземи на земята от другата страна. Той се приземи с отвратително тупване и не помръдна.
Мелани стоеше на място с разширени очи. Пъхна се между демона и дъщеря си, която стоеше бледа и взираща се на пасажерската седалка на джипа.
Изабел стегна захвата си около врата на демона, стискайки, докато не й се прииска да извика от усилието, но демонът едва я отрази. Тя впи зъби в ухото на демона, но бързо си спомни за киселинната кръв и го пусна. Вместо това придвижи магията от гърдите си и надолу по ръцете си, с намерението водата в тялото на това нещо да заври.
Моля те, завирай, замоли се тя на Бога и Богинята. Моля те.
Този път имаше реакция, макар че не беше тази, която искаше. Демонът отстъпи назад бързо и силно към волвото. Гърбът на Изабел се удари и дъхът й излезе рязко. Експлодираща болка замъгли зрението й за момент. Хватката й се отпусна и тя падна на паважа в краката на съществото.
Демонът просто продължи напред, сякаш бе смачкал комар.
Скоро след като се освободи, Адам и Томас атакуваха. От лявата й страна дойде пулсираща сила. Въздухът зацвърча, когато Адам запрати огнена топка към демона, последвана бързо от солидна, могъща, земна магия, която се усещаше дълбока и широка като Гранд Каньон.
Демонът блокира огнената топка с една ръка, загасявайки я, но изстрелът на Томас го залюля леко надясно. Толкова магия би убила магьосник или не-магьосник, но накара демона единствено да се препъне.
Създанието се обърна и изстреля непозната магия към тях. Томас издигна бариера пред себе си и пред Адам тъкмо навреме, но поривът все пак ги накара да залитнат назад. Въздухът се загърчи от враждебната сила. Странното бе, че се усещаше като земна магия, макар че поривът носеше същата сухо-горчива миризма на пръст, миризмата на демон.
Бойл се обърна обратно към Мелани.
— Дошъл съм за дъщеря ти, не за теб — каза той с дълбок, равен глас, само с намек за странен, нечовешки акцент. — Отдръпни се.