— Няма да вземеш Кати, по дяволите! — Мелани притисна длани към гърдите на демона и изпрати цялата си сила през ръцете си.
Земната магия запулсира. Ушите на Изабел заглъхнаха и устата й пресъхна от вкуса на прах. Демонът залитна назад, след което стисна Мелани и я метна над волвото, за да се приземи близо до Саймън.
Кати изпищя и се прехвърли на шофьорската седалка на джипа. Изабел чу вратите да се отключват и заключват, докато момиченцето проверяваше сигурността си. Тези ключалки нямаше да задържат демона. В колата, момиченцето се взираше в посоката, в която Бойл бе хвърлил майка й и изхлипа. Мелани не се бе изправила.
Изабел се изстреля на крака, игнорирайки силната болка в гърдите си, където си мислеше, че е чула нещо да изпуква. Зрението й се замъгли за момент, докато отново събираше силата си. Не й бе останало много в резерв, не че имаше значение. Магията им просто му досаждаше. Томас и Адам поеха щафетата, докато тя се възстановяваше, запращайки заряд след заряд магия към демона.
Без начин, по който да достигне момиченцето, тъй като демонът стоеше между нея и джипа, тя се присъедини в схватката, използвайки всеки трик, който знаеше от арсенала на водната си магия, докато се измъкваше от обсега на Бойл.
Демонът се обърна към трима им, блокирайки и парирайки атаките им. Издаде разочарован ръмжащо-гъргорещ звук дълбоко в гърлото си. Ако тя се нуждаеше от някакво напомняне за това с какво се бият, този напълно нечовешки звук го доказа. Той накара всяко косъмче по тялото й да настръхне.
Томас и Адам се придвижиха надясно, а тя се придвижи наляво, опитвайки се да се освободи достатъчно, за да се впусне към момиченцето. Мъжете доловиха намерението й и започнаха да притеглят съществото все повече и повече на една страна, по-далеч от джипа.
Демонът отново издаде животински звук и нещо проблесна на ръцете му — беше извадил някакви ужасни дълги нокти. Бойл се обърна към нея и картината, как той използва тези нокти върху Анджела, премина през ума на Изабел. Колената й омекнаха и сърцето й заби по-бързо.
Тя извика под управляваната от демона психо атака — виковете на Анджела, отделянето на кожа, бликащата кръв. Фантомната болка в гърдите й се разгоря, ехо от това, което Анджела вероятно бе изпитала, когато магията й е била изтръгната из корен. Коленете на Изабел поддадоха и тя се опря на капака на джипа, хлипайки под атаката.
Копеле! Знаеше точно коя е тя!
— Хайде! Насам — подразни го Адам. — Пренебрегваш ни, ти сладък пиклив демон.
Демонът отметна главата си обратно към мъжете и атаката върху нея блажено приключи. Демонската сила пукаше по кожата й и същият сух, остър аромат изпълни въздуха. Ушите й заглъхнаха и й се повдигна от силата му. Създанието притежаваше адски много сила.
Адам го нападна със самоубийствен ход. Той се затича право към демона, войнствени викове отекнаха във въздуха и огън се разпростря по паважа от двете му страни.
— Аемон, дразните ме! — изрева Бойл.
Съдейки по силата на магията, която изпълваше въздуха, досега съществото просто си бе играло с тях. Сега Бойл ставаше сериозен.
Благодарение на Адам беше също така и достатъчно разсеян.
Знаейки, че има само тази възможност, Изабел се стрелна към шофьорското място на джипа и направи жест на момиченцето да излезе. Вътре, Кати замръзна. Очите й се разшириха и тя се поколеба, сякаш си мислеше дали е мъдро да напусне колата.
О, не. Изабел обезумяло оформи с устни "Сега! "
Момиченцето отвори вратата и се плъзна навън в ръцете й, сълзи се стичаха по лицето му. Изабел събра остатъците от резервите си и използва бърз взрив на магия, за да манипулира водата около онова, което бе наранено в гърдите й. То се сля и успокои, облекчавайки болката, когато тя взе детето и хукна колкото можеше по-бързо, без да поглежда назад.
Фантомна болка в крайниците. Усещане за болка от ампутиран крайник или от крайник, чиято чувствителност е прекъсната.
Томас извика името й, точно преди поток от магия да го удари като светкавица. Враждебната реакция от силата се заизвива като приливна вълна зад нея. Изабел чуваше връхлитането й, усещаше вкуса й като на пръст върху задната част на езика си, но не можеше да я надбяга.
Удари я. Тя се спъна и залитна напред. Точно преди да се ударят в паважа, тя се изви, за да предотврати падането на детето. Нажежена до бяло болка премина през гърдите й, причернявайки й.
Това, което последва, нямаше нищо общо с магията.
То обгори кожата й и изпълни ноздрите й със сладникавата миризма на изгоряло. Пъшкайки, неспособна дори да диша, тя се претърколи по очи и видя момиченцето да стои наблизо, с ужасен поглед в тъмните й очи, дългата й кестенява коса висеше около лицето й.