— Бягай!
Демонът идваше.
— Бягай! — Изабел успя да й извика още веднъж, когато месеста ръка се затвори около глезена й и я издърпа назад.
Чакълът дращеше гърба й там, където блузата й се беше вдигнала. Ноктите й се забиваха в паважа, докато се опитваше да намери нещо, за което да се хване и да спре плъзгането си към ада.
Щеше да умре като сестра си.
Изабел се пресегна към левия си ръкав и улови последната връзка с Анджела, която й бе останала в момента. Красива, изящна частица, замаскирана като нож.
До тук се стигна; да използва земно оръжие срещу неземен звяр.
О, това хич нямаше да свърши добре.
Демонът я подхвърли сякаш бе направена от алуминиево фолио и се надвеси над нея. Сега не изглеждаше толкова като човек, може би заради силата, която бе пуснал за да се защити.
И как изобщо Адам и Томас успяваха да се справят с тази сила? Богиньо, не искаше да си представя.
Кожата на Бойл светеше с нечовешки червен отблясък, а очите му се преляха в абсолютно и напълно черно, смущаващо наподобяващи тези на Томас. След това устните на Бойл се отдръпнаха назад и Изабел съзря два реда от твърде остри зъби, преграждащи наподобяващ на камшик език.
Зъби, достатъчно силни, че да счупят човешките кости заради костния мозък.
— Познавам те — каза той с тих, нежен глас, като на любовник. Погледът му обходи чертите на лицето й и горчиво повръщано пропълзя в гърлото й. — Преследвах те.
Още веднъж през ума й премитаха картините на съсипаното тяло на Анджела, но този път дойдоха от собственото й подсъзнание, вместо от това на демона.
Тя подтисна болезнено ридание.
— И аз също те преследвах — въздъхна тежко тя през вонята на демона, секунда преди да стрелне напред острието, което стискаше в ръка, право към челюстта на съществото.
Раната започна да дими и демонът изкрещя. Тя гледаше с изненада и ужас, докато раната от намушкването се отвори дори още повече, плътта се белеше по краищата като изгорял пергамент.
Кръв закапа по гърдите й, прогаряйки дупка право през блузата й и изгаряйки кожата й. Изабел изкрещя и се оттласна по-далеч от него. В мелето, тя бе забравила за кръвта.
Очакваше да тръгне след нея, но съществото се отдръпна, пищейки и държейки челюстта си. Осъзнаването дойде бързо — по някаква причина демонът имаше проблеми с лекуването на раните, причинени от нейното острие.
Поглеждайки надолу към острието в ръката си, тя разгледа красивата, гравирана с плетеници медна дръжка и блестящото острие.
Мед? Възможно ли бе?
Може би въпреки всичко бе имала подходящото оръжие.
Изабел разкъса блузата си, опитвайки се да отстрани киселинната кръв от кожата си. Докато демонът се извръщаше от нея, грижейки се за раната си, тя уви плата около дясната си ръка и китка, за да се предпази, когато държеше ножа.
Тъкмо навреме.
Демонът се обърна и изрева, челюстта му почти се бе излекувала. Кожата, където го бе ранила, изглеждаше червена и сбръчкана, но вече не димеше и не кървеше.
Тя не пропиля нито миг. Втурна се към демона и го прободе в гърдите, в крака, в ръката, навсякъде, където намери открита плът.
Още димящи, горящи рани. Още демонски рев. Още киселинна кръв, която Изабел избягваше, танцувайки около него.
Демонът се отдръпна от нея, очевидно го болеше. Той изрева отново, този път звучейки като ранено животно. Бойл вдигна ръка с много нокти и след това изчезна.
Тишина. Мълчание.
Изабел се изправи на разтрепераните си крака, взирайки се с разширени очи в празното пространство пред себе си. Всичките й контузии я връхлетяха… също като земята. Последното нещо, което помнеше, беше гледката на звездното небе над главата й.
А след това тъмнината.
ДЕВЕТ
— ИЗАБЕЛ?
Тя трепна, когато регистрира болката в гърдите си — дълго, бавно разкъсване, последвано от бавно туптене. Клепачите й изпърхаха и се отвориха и тя видя главата на Томас, която закриваше звездите. Игнорирайки болката, тя се фокусира върху важното.
— Томас, ти си добре.
— Както и Адам. Щитовете ни опазиха живи, но в безсъзнание. Всички бяхме извън играта за известно време.
— Бойл изчезна — прошепна тя. — Как е детето?
— Тя е добре, жената и не-магьосникът също, само леко натъртени и разстроени.
Движение от дясната й страна привлече погледа й.