Шок пропълзя през Томас като мистериозна линия. От толкова време не знаеха нищо за предците си, макар че философите на Сборището безкрайно обсъждаха различни теории. Колкото и на Томас да не му се искаше да го приеме, в това имаше известна правдоподобност.
— Тази първа двойка е имала четиризнаци — продължи Мика. — Всяко от тези деца наследило предразположение към един от елементите. Те са били първите магьосници — земя, въздух, вода и огън. Последвали други съюзи на демони и хора и допълнително потомство било родено чрез употребата на заклинанието на елементите. Това е генът, от който произлизаме.
Това придаваше известно изнервящо значение. Съюзите между магьосници и не-магьосници почти никога не създаваха дете. Причината никога не бе твърдо установена, тъй като биологически магьосниците изглеждаха напълно като хора.
Мика продължи.
— Дааеманът нарича магьосниците и вещерите "аемон", тяхната дума за нечистокръвни.
Томас се потресе, спомняйки си как ги бе нарекъл Бойл, точно преди да ги удари с гръмотевицата от магия.
— Значи нека да кажем, хипотетично, че магията на магьосниците е родена от демонската магия. Мислиш ли, че магията на магьосниците може да се окаже безсилна пред демонската магия заради това?
Мика седна обратно на кожения си стол, карайки го да изскърца, и сложи ръце зад главата си. Той обмисли въпроса за момент, преди да отговори.
— Магията на магьосниците е вероятно наполовина толкова силна, колкото тази на демоните. Плюс това по същество е различна, била е деформирана от заклинанието на елементите, което са използвали, за да позволят първите бременности.
— Та? — Мика можеше да говори с часове. Томас просто искаше "да" или "не".
Той направи пауза, изгубен в мислите си, след това сви рамене.
— Мисля, че досегашните аргументи не важат. Няма как да знаем защо магията ни е безсилна срещу тях.
— Значи се отговори на отколешния въпрос. В края на краищата магьосниците не са съвсем хора. Философите на Сборището ще се позабавляват с тази информация.
— Стъпили сме и в двата свята, но изглежда е възможно да сме сливане между човек и демон.
Томас подтисна потреперване и промени темата.
— Открил ли си други слабости, освен метала?
Той поклати глава.
— Ако бях, ти щеше да си първият, на когото щях да кажа.
— Знам.
Мика се наведе отново над разпилените листи.
— Как са Адам, Изабел и останалите?
Томас прокара ръка през косата си.
— Адам и Изабел отидоха да се видят с докторката, но общо взето са добре. Не-магьосникът, Саймън Александър, изпратихме у дома. Кати и майка й, Мелани, са тук в Сборището, под охрана. Точно сега това е всичко, което можем да направим за тях.
— Та каква беше връзката на Александър с демона?
— Демонът никога не е имал директен интерес към него. Бойл го е използвал като начин да се добере до момиченцето, Кати. Демонът се е свързал с Александър чрез магазина за мотоциклети, където работи Александър. Очевидно Бойл кара стар Харли. Така е разбрал за момиченцето. Не сме сигурни защо я иска. Също така не сме сигурни дали демонът нарочно е изпратил сведенията на Мира, но не виждам как това може да му е от полза. Засега изглежда, че го е уловила на чист късмет.
— Звучи сякаш Изабел е свършила фантастична работа там.
— Можеше всички да сме мъртви, ако не беше тя.
Мика се усмихна.
— Чувам възхищение в гласа ти.
Томас му се ухили в отговор.
— Също така смятам, че е дяволски секси.
— Знам, че смяташ така.
СТЕФАН СЕДЕШЕ НА РЪБА НА ЛЕГЛОТО СИ, РУСАТА МУ ГЛАВА — косата му беше перфектна дори и пленен — наведена. Томас бе дошъл в Грибин незабавно след обезпокоителния си разговор с Мика. Стефан държеше отговорите и Томас мразеше това. Това прехвърляше силата в ръцете на Стефан.
Не бе почувствал нуждата да доведе Изабел със себе си този път, защото бе уточнила, че иска да присъства на всеки официален разговор на Сборището със Стефан. Това беше лично.
Томас спря да крачи точно пред Стефан.
Вещерът вдигна глава, самодоволна усмивка се разпростря върху устните му.
— Докоснах я, нали знаеш. Изабел. Остави ме да я почувствам преди да ме атакува. Гърдите й са красиви. Чувството срещу мъжките устни е приятно, гладко и меко. Целувал ли си ги все още?
Томас се взираше надолу към него, стиснал зъби, опитвайки се да не реагира на очевидната примамка.
Гласът му се промени от сладък като мед в язвителен.
- Виждам как я гледаш, тази магьосническа кучка. Беше ли coup de foudre? Беше ли любов от пръв поглед, Томас? Или искаш просто да я изчукаш? И в двата случая се надявам да помниш, че бях там пръв.