— Томас? — Топла ръка докосна неговата. Той извъртя глава, за да види загриженото лице на Изабел. Не я бе чул да влиза в библиотеката — нещо, което никой друГмагьосник не би посмял да стори без разрешение, никой друГосвен Изабел.
Томас откри, че не възразява.
Беше сменила съсипаните си дрехи с дълга до глезена, селска пола и бяла блуза. Косата й висеше дълга и свободна през раменете. Изглеждаше красива, но тя винаги изглеждаше красива.
Той се изправи, устоявайки на импулса да я улови и да зарови лице в косата й. Искаше да я отведе в стаята си и да се потопи в мекотата, аромата и извивките й. Това щеше да прогони смеха на Стефан. Тялото, дъха и духа й щяха да прогонят всичко и да оставят само удоволствието. Щеше да му позволи. Томас знаеше, че е негова… но беше наранена в боя.
— Добре ли си?
Тя кимна и докосна ребрата си.
— Не беше лошо нараняване, само болезнено. Доктор Оливър ме оправи с помощта на няколко магьосника на огъня. Но на теб какво ти има? Казаха ми, че още не си ходил да те види лекар. — Тя хвърли поглед към разкъсаните му и мръсни дрехи. — Дори не си се преоблякъл.
— Добре съм. Просто работя.
Тя го принуди да се обърне към нея и отмести косата от лицето му.
— Не изглеждаш добре и усещам, че си уморен и разтревожен. Емоциите ти са. объркани. Защо не си ходил при докторката?
— Не съм ранен, Изабел.
— Тогава защо те усещам толкова пребит?
Той се усмихна.
— Не знаех, че ти пука.
Тя се ухили, спусна поглед по дължината на тялото му и му намигна бавно.
— Може би просто съм притеснена, че няма да се чувстваш като сваляч, като останем в апартамента.
Ах. Той проследи извивката на челюстта й с възглавничката на палеца си.
— Тогава казах каквото мислех. Искам те, Изабел, но може би това не е.
Тя се протегна между телата им и обхвана с ръка слабините му.
— Имам нужда да го изтрия, Томас. — Гласът й потрепна. — Да го изчистя. Можеш ли да го направиш за мен? Да накараш всичко да изчезне за малко? Демонът, спомените. Да ме накараш да се удавя в теб?
Уау. Предупредителни камбанки зазвъняха в главата му. Тя искаше това, което и той. Може би можеха да си помогнат взаимно. И все пак ставаше твърде бързо, случваше се твърде скоро, чувстваше го толкова безразсъдно.
Нуждата надделя над здравия разум точно за две секунди.
Не можеше да чака да почувства гладката й кожа срещу своята, да плъзне пениса си в хлъзгавата й вагина и да почувства как свършва около него. Томас искаше да чуе всички сладки звуци, които тя щеше да издаде, когато изпита оргазъм. Като човек, който не е ял или пил нищо от седмици, той я улови през талията и я целуна.
Без колебание. Без да казва нищо. Просто действа.
ДЕСЕТ
РЪЦЕТЕ МУ ОТКРИХА КОСАТА Й И НЕЖНО СЕ СВИХА В ЮМРУК, контролирайки главата й, докато той изследваше дълбините на устата й.
Дъхът на Изабел секна и тръпка на удоволствие пробяга през нея от притискането на устните му и дългите, задълбочени движения на езика му срещу нейния. Вероятно можеше да я накара да свърши само с целувката си. Чувството да бъдеш изгубен в цялата тази мъжественост и магия, вкусът на устата му върху нейната, всичко това буквално спря дъха й, накара я да залитне.
Сега се давеше в него. Това искаше тя.
Той я целуна силно и дълбоко, прокарвайки езика си между устните й и принуждавайки езика й да влезе в двубой с неговия. Мощният му гръден кош търкаше стегнатите й зърна през материята на ризата й, а твърдият му пенис се врязваше в корема й през панталоните му. Тя копнееше да помилва тази внушителна ерекция, не искаше нищо повече от това да усеща голите му гърди срещу нейните, докато пенисът му прониква дълбоко в нея.
Още щом бе влязла в библиотеката, настроението на Томас я бе хванало в покров от ярост, скръб и объркване. Външно светът го виждаше като студен и контролиран. Вътрешно живееше пламенна страст. Това беше противоречие, което Изабел намираше за невероятно привлекателно. Необузданост се дърпаше на края на каишката, с която Томас държеше поведението си.
Изабел възнамеряваше да го освободи.
Щом тя докосна рамото му и той се обърна да погледне лицето й, цялата тази сложна, наситена емоция се бе превърнала в чист сексуален глад. Глад за нея. Дори когато той се опита да го омаловажи, то бе там, махайки.
Тя не виждаше причина цялата тази мъжка потребност да остава без отговор. Тя също имаше нужда от него.