Едрото му тяло потрепери и се напрегна срещу нейното. Той издаде тих стон, който накара косъмчетата по тялото й да настръхнат, а след това прошепна името й.
Щом треперенето и на двамата намаля, те се намериха проснати тромаво напречно на бюрото и дишащи тежко.
— Ъх — беше единственото, което Изабел можа да изрече.
Томас й помогна да стане, обърна я с лице към себе си и я целуна. Целувката беше дълга и бавна, само галещи устни и нежно захапване на зъбите му. Тя въздъхна доволно срещу устата му и му позволи да я задържи близо. Пръстите му се заиграха с копчетата на ризата й, бавно разкопчавайки ги едно по едно.
— Никога вече няма да мога да погледна бюрото ти по същия начин — промърмори тя.
Той подуши гърдата й там, където се издигаше над сутиена й.
— Ела в леглото ми и ми позволи да променя погледа ти и към тази мебел.
Тя издаде тих, гърлен, доволен смях.
— Повярвай ми; никога не бих погледнала леглото ти по друГначин, освен с планове как да се пъхна в него.
Дългата му коса докосна голата й кожа и тя потрепери. Той пое в шепа гърдата й и потърка зърното й с възглавничката на палеца си през копринената материя на сутиена й.
— Обмисли плана си успешно. — Той посочи към вратата. — Хайде, късно е. Обзалагам се, че можем да минем целия път до стаята ми наполовина голи, без да ни видят.
Тя се засмя и захапа долната си устна, обмисляйки. Изабел искаше да почувства тялото му голо и движещо се срещу нейното, искаше да почувства сладкото докосване на косата му по кожата си.
— Ще се обзаложа с теб за сексуална услуга, победителят избира, че ще попаднем на някого по път към стаята ти. Шансовете са с мен. Това е Законът на Мърфи.
Той ви рамене.
— Аз печеля и в двата случая. Така или иначе тази вечер ще завършиш в стаята ми.
— Тогава да вървим.
Томас си обу панталоните, но остави ризата си отворена и косата си разрошена. Изабел остави полата си да падне на мястото си и закопча ризата си.
Напуснаха библиотеката и се отправиха към фоайето и нагоре по стълбите. Шепнейки си нежно един на друг, те минаха през тъмните коридори на Сборището, толкова късно през нощта, на Изабел мястото й изглеждаше уютно и интимно.
Когато наближиха стаята на Томас, те завиха зад ъгъла и застанаха лице в лице с Адам. Той постоя втренчен в тях за момент и след това се ухили.
— Продължавай, шефе, лошо, лошо момче — провлачи той с намигане, преди да продължи по пътя си.
Изабел се ухили.
— Спечелих.
Изненаданата реакция на Адам в двата пъти, когато ги видя двамата с Томас заедно, потвърди предположението на Изабел. Въпреки сексапила на Томас, той не беше съвсем наясно със сексуалните му подвизи из Сборището. Томас Монахан беше, в общи линии, краля на магьосничеството. Може би жените го избягваха заради титлата му.
Наблюдавайки как отваря вратата на стаята си, това беше трудно за вярване. Тя знаеше, че той е смятан за върховния лидер на Сборището, но също така беше и мъж. Не само че беше мъж, той бе най-поразителният, когото Изабел бе виждала от много дълго време насам — физически красив, интелигентен и притежаващ прелестно, съблазнително съпоставяне на страст и контрол.
Макар че докато се взираше в нея в средата на сумрачната всекидневна, той изобщо не изглеждаше толкова контролиран. Изглеждаше така, сякаш все още не бе имал достатъчно от нея, не и в дългосрочен план. За момент й се прииска да побегне заради това.
Това е само секс, напомни си тя.
Вместо да се поддаде на импулса да избяга, тя се принуди да се разходи около луксозната му подредба. Под краката й лежеше под от полирано дърво, покрит на места от плюшени килими в тъмни основни цветове. Голям, бежов диван стоеше в ъгъла на всекидневната срещу плазмения телевизор, за който Изабел се съмняваше, че Томас изобщо включва.
В противоположния ъгъл стоеше бюро, оборудвано с модерен компютър. Лавици за книги опасваха цялата стая. Затъмнена кухня, отделена от дневната с бар, се намираше от дясната й страна. Можеше да види малкото буркани, стъкленици и другите съдове върху плотовете, вероятно за правене на заклинания.
Беше хубаво място. Повече като апартамента на Анджела, отколкото стандартните квартири в Сборището, които приличаха повече като хотелски апартаменти.
Той направи крачка към нея и погледът й се втурна да срещне неговия. Тя направи неволна крачка назад, далеч от естествената му енергия. Понякога можеше да бъде смазваща.
Томас я изучава известно време.