— Заклинание ли използваш върху мен? — попита глухо тя в сумрака, с Томас вгледан в лицето й. Ханшът му се движеше напред-назад, докато се плъзгаше навътре и навън от нея. — Някаква земна магия, за да ме омаеш?
— Никога не бих го направил, Изабел. Това сме просто ти и аз.
— Може би е привличането между вода и земя.
— Защо се опитваш да намериш обяснение? Остави го такова, каквото е. — Той изви ханша си и влезе в нея под друГъгъл, оцелвайки G-точката й и движейки се по-силно и по-бързо.
Тогава оргазмът я порази. Тя изви гръб и впи зъби в долната си устна, за да задържи виковете си. Той застана над нея и нежно захапа гърлото й, докато оргазмът я разкъсваше. Оргазмът й отключи неговия и те заедно се понесоха към екстаза.
По-късно, когато Томас я бе притиснал към себе си и косата му покриваше ръката и рамото й като одеало, той спеше, но тя остана напълно будна. Не можеше да си поеме дъх или да държи очите си затворени достатъчно дълго, за да я улови сънят.
Внимателно се измъкна изпод него и постоя няколко минути, гледайки го как спи. Светлините отвъд прозореца улавяха черните кичури от косата му, правейки ги сребристи и се разливаха по гърдите и ръцете му. Чаршафите се бяха увили около кръста му, оставяйки въздуха да целува мускулестите му корем, гърди и ръце.
Изабел се протегна към него, а после сви пръсти, отдръпвайки обратно ръката си. Ако го събудеше, отново щяха да правят любов.
Сексуално, тя и Томас си пасваха идеално. Той командваше във и извън спалнята и, докато обикновено Изабел бе агресивна жена, в леглото тя искаше партньорът й да поеме инициативата.
Томас действаше точно както трябва. Гледайки го сега, с цялата тази прелестна коса разперена като крило на гарван и гърдите му, които се надигаха и спадаха с дишането му, тя го искаше отново. И отново. Обикновено, когато бе имала някой мъж, тя бе готова да продължи, да изчезне, да се разкара.
Тя потрепери от удоволствие, припомняйки си ръцете му върху тялото си. Сексът с този мъж можеше да бъде пристрастяващ и точно затова трябваше да спре тук и сега. Последното нещо, от което имаше нужда, бе каквото и да е усложнение.
Иза, трябва да се научиш да се обграждаш с хора…
Изабел затвори очи при неочаквания прилив на сълзи. Сестра й й го беше казала по телефона, точно преди да замине за Чикаго.
И може би беше истина.
И все пак, импулсът да избяга от Томас беше твърде силен, за да устои. Всеки дъх, който мъжът си поемаше, всяка дума, която казваше, всеки допир на ръката му до тялото й беше капан. Изабел мразеше капаните.
Плъзна се от леглото, облече се в тъмнината и напусна стаята.
ЕДИНАДЕСЕТ
ТОМАС СЕ ОПИТВАШЕ ДА ИГНОРИРА БЛИЗОСТТА НА ИЗАБЕЛ на пасажерската седалка на колата му и особено лекия й, мускусен аромат, изпълнил интериора. Искаше да се протегне и да докосне обутото й в дънки бедро, но тя ясно бе показала, че не иска това от него.
Беше сякаш изминалата нощ не се бе случила, сякаш не бяха прекарали часове, първо в кабинета му, а след това и в леглото му, изследвайки един друг телата си.
Тази сутрин, когато тя слезе долу, с бодро и ведро лице, очи празни откъм спомени, държейки се сякаш абсолютно нищо не се бе случило, Томас се бе почувствал по-далеч от Изабел, отколкото когато се срещнаха за пръв път.
По дяволите, за нея той бе забивка за една нощ. Трябваше да признае, че това малко нарани гордостта му.
Развълнуван, той рязко превключи скоростния лост на по-ниска предавка и колата се разтресе.
Изабел опря ръка на таблото и хвърли поглед към него.
— Отнасяй се добре с колата си, Томас. Мерцедес е, идеална машина.
— Почти пристигнахме. — Гласът му звучеше напрегнат. — Кажи ми, ако видиш място за паркиране.
МиГпо-късно тя посочи място, близо до дестинацията им — единственото известно жилище на Бойл — и той насочи колата към празното място. Отвън нямаше паркиран Харли, но това не означаваше, че демонът не си е у дома.
Те надникнаха през прозореца към сградата. Беше хубаво място в престижна зона. И все пак изглеждаше като всяка друга жилищна сграда в Чикаго. Показваше колко малко познаваш съседите си. Тези хора нямаха представа, че живеят до демон. Томас се надяваше, че никой не е опитвал да вземе на заем чаша захар.
Тази сутрин ходиха до "Мотоциклетите на Томпсън", където работеше Саймън Александър. Представяйки се за детективи, той и Изабел успяха да убедят мениджъра, че лоялният им клиент Еразъм Бойл е заподозрян в нападение над счетоводителя им.