Мениджърът бе предал всичката информация, която имаше за Бойл — регистрационен номер, номера на кредитни карти, домашен адрес и телефонен номер. Също така им каза, че Бойл е тих, но обезпокоителен мъж. Бойл често правеше бизнес с тях, работейки върху стария си "Харли Дейвидсън Лоу Райдър" от 1977, и купувайки и продавайки други мотоциклети.
Според мениджъра, той рядко говорел с някого, който не е свързан с хобито му. Никой в магазина не знаел много за личния му живот и по единодушно мнение мъжът бил зловещ. Мениджърът и работниците не е имало как да разберат, че Бойл е демон, но явно на някакво ниво са усетили чудовището в него.
Мениджърът успя да им даде няколко полезни клюки. Например бар, в който Бойл често обичал да ходи. Бар, който, не съвсем по съвпадение, бе посещаван от много магьосници. След като Бойл можеше да замаскира демонското в себе си когато си поиска, никой от магьосниците в заведението не би се усъмнил в истинската му природа. Ловуването вероятно бе лесно за него.
Пътуването тази сутрин бе предоставило няколко начина да проследят Бойл, ако демонът можеше да бъде проследен. Томас бе пратил Джак, Мика, Тео, Ингрид и Адам по следите, които не следваха с Изабел — места, където се събираха магьосници и можеше да привлекат Бойл.
Те трябваше да проверят там, където Бойл е бил забелязван най-често, места, където можеха да патрулират с надеждата да го открият. Това бе единствената им надежда да засекат демона. В края на краищата не можеха да чакат Мира на късмет да направи нов пробив, макар че най-могъщата въздушна магьосница беше на постоянно наблюдение за всякакви следи от Бойл.
Двамата с Изабел стояха на запален двигател, докато Изабел изпращаше магията си през водата в сградата, право в апартамента на Бойл. Всичко, от което имаше нужда, за да проникне във водата в сградата, бе да е наблизо и малко влага между нея и мишената й. За щастие наскоро бе валяло.
— Няма никой, доколкото мога да усетя — каза накрая тя. — Или мястото е празно, или той се е замаскирал някак. Но не мисля, че се е маскирал, защото никъде не усещам каквато и да било бариера.
— За щастие си мисли, че няма защо да го е страх от нас, така че няма бариера.
Тя изсумтя.
— За него сме мушици.
Той загаси двигателя.
— Добре, да влизаме докато можем.
Изабел отвори вратата си. Той постави ръка на крака й, за да я спре, и тя се обърна, за да го погледне.
— Не, няма да се правиш на мачо и да ме защитаваш, Томас.
Той въздъхна.
— Трябва да се уверим, че действаме внимателно. Това е всичко.
— Ще го направим. Ще го направим както го обсъждахме.
— Искам да изчезнеш от там още при първия признак за проблем, Изабел. Ясно?
Тя се взира в него дълго, след това се наведе и го целуна. Той трябваше да се
въздържи да не провре пръсти в косата й и да притисне устата си в нейната. В гърлото му се надигна стон на чисто удоволствие от вкуса й, но той го подтисна. Той се намести за движенията на устните й върху своите и лекото докосване на езика й в устата му. Точно сега нямаше да е разумно да я притисне за повече.
Изабел прекъсна целувката и опря чело до неговото. Въздишката й къпеше устните му с топлия й, сладък дъх.
— Може би ми харесва малко, когато си мачо и защитнически настроен.
И след това изчезна, крачейки към вратата на сградата.
Томас трябваше да побърза, за да не изостава.
Сградата се намираше в шикозната част на Чикаго, но Томас се зарадва на липсата на портиер или допълнителна охрана в стерилното, излъскано лоби.
Изабел повика асансьора и се качиха на петия етаж. Когато стигнаха до жилището на Бойл, Томас постави ухо на вратата, за да провери отново за звуци отвътре, докато Изабел направи последна проверка чрез водата в апартамента.
И двамата не откриха нищо, а Томас изтегли магическия си коз, едно от земните заклинания, които бе приготвил и съхранил, преди да напуснат Сборището и да тръгнат на тази мисия. Извади черен химикал от задния си джоб и, мърморейки друго заклинание, думи, наситени със собствената му сила, изписа на вратата измислен от него символ. Земната магия се отнасяше само до намерения и способността да канализираш магията през думи и символи по избор на магьосника. Това заклинание бе предназначено да заглушава звука. Веднага след като приключи с маркирането на могъщото заклинание, отпускането на съхранената магия моментално намали силата му, напрягайки тялото му.