Щом остана доволен от делото си, той отстъпи крачка назад и заби ботуша си във вратата, докато ключалката не се разби и вратата не се отвори. Благодарение на заклинанието, нито звук не извести съседите.
Лекият аромат на демон се разнесе от апартамента. Двамата едновременно, като по сигнал, притиснаха гърбове от двете страни на вратата. Миризмата довя обратно ужаса от миналата нощ.
Той хвърли поглед към Изабел и видя, че лицето й бе придобило зеленикав оттенък. Той самият не беше много по-добре.
Когато никакъв демон не изрева през вратата към тях, те влязоха предпазливо, като Томас се увери, че влиза пръв. Интериорът, въпреки миризмата, изглеждаше като образцов дом. Мебелите, произведенията на изкуството и покритите с килимчета места правеха впечатление като избирани от интериорен дизайнер. Мястото беше и безупречно чисто. Томас не можеше да види нито едно нещо, което да не си е на мястото, нито едно петно върху стъклената масичка или по което и да е от огледалата, нищо.
— Сякаш не живее тук — каза Изабел, взимайки думите от устата му. — От къде изобщо взима парите си? Съмнявам се да има работа, нали?
Томас сви рамене.
— Той е демон. Сигурен съм, че има много начини. Може да манипулира това измерение по начини, по които ние не можем. Затова го искаха Дъскоф.
Томас отиде в кухнята и отвори вратичката на хладилника. Вътре лежаха пакети и пакети с хамбургери и бифтеци, всичките с изтекъл срок на годност. Според Мика, това бе любимата храна на демоните, леко развалено сурово месо.
— Е, храни се тук. Хладилникът е пълен с демонска храна.
— Гадост! — извика Изабел от друга част на апартамента. — Знам, че Мика каза, че тогава човешка жена се е влюбила в демон… но как е издържала да го гледа как се храни?
— Или е издържала дъха му — отговори той. — Или обикновената му ежедневна миризма, когато не се е прикривал.
— Бляк. Без майтап — извика Изабел от спалнята. Той можеше да я чуе как отваря и затръшва чекмеджетата. — Разбира се, тогава всички са миришели лошо.
— Вярно. — Томас прегледа купчинка със стара поща върху малка масичка до входната врата. — Поне можем да кажем, че е бил тук, след като хладилникът е пълен и мястото вони на демонска магия.
— Но тук няма нищо! Съвсем нищо. Всички дрешници са празни. Банята е празна. Килерът е празен.
Томас се завъртя и отвори долапа. Празно. Както и всички чекмеджета. Понататъшното проучване на апартамента доведе до още от същото — празно, празно, празно.
— По дяволите!
Изабел тръгна по коридора към него.
— Какво очакваме да открием? Дневник с описание на нечестивите му планове? Карта, водеща до следващия човек, когото планира да нападне? Съмнявам се, че ще е толкова лесно.
Той се обърна към нея и прокара ръка през косата си.
— Очаквах да открия нещо повече от гнило месо. Надявах се да открия книга, магически принадлежности, нещо, което може да ни подскаже намеренията на Бойл.
Тя въздъхна.
— Изглежда не се застоява тук. Сякаш това място е само за показ. Сякаш държи храна тук, но това е всичко.
Томас кимна.
— Чудя се за пред кого го показва. За нас? — Той потърка брадичката си. — Може би в края на краищата не сме просто мушици.
Тя се обърна в бавен кръГв центъра на дневната, оглеждайки мястото.
— Може би. — Тя потрепери. — Да се махаме от тук. Хваща ме шубето и си мисля, че сме загазили. Имаме да проверяваме и други места, нали?
Томас кимна.
— Още едно. Мениджърът на магазина каза, че е виждал Бойл в бар, в който висят доста мотористи. — Той провери часовника си. — Късен следобед е. Можем да го проверим още сега.
Изабел се отправи към вратата.
— Слава на Богинята, бар. Имам нужда от питие.
БАРЪТ БЕШЕ ПЪЛЕН ПРОВАЛ.
Изабел промърмори своето "лека нощ" на Томас, веднага щом прекрачиха входа на Сборището.
Томас я спря точно с три думи, изговорени с тихия му, хипнотизиращ глас.
— Отиваш ли някъде?
Трябваше да знае, че няма да се измъкне толкова лесно.
Той я притисна с гръб към стената и я прикова там с ръце от двете страни на тялото й. Смущението да бъде хваната в капан до стената премина през нея и тя си пое дълбоко дъх, напомняйки си, че не се намира обратно в онзи килер. Беше в безопасност. Беше свободна и вече не зависеше от никого. Във всеки момент можеше да се измъкне от Томас и да си тръгне. Страхът й отслабваше с разсъжденията й.
Черните му зеници почти погълнаха тъмните му ириси. Тя гледаше очарована как челюстта му се сключи за момент и погледът му се сниши към устните й.
— Какво ти става днес? — попита той, като лениво вдигна поглед, за да срещне очите й.