Тя подтисна една тръпка. На нея да й става? Да нямаше предвид нещо друго освен факта, че иска да го изчука точно сега, точно в тази секунда? Такова желание беше опасно.
Всичко, което се отнасяше до Томас Монахан, бе опасно.
Тя се опита да звучи насмешливо.
— Всичко е наред.
Челюстта му се сключи отново и веждите му се повдигнаха.
— Тогава ми обясни защо снощи напусна стаята ми като крадец?
— Не спя добре в чужди легла.
Той наклони глава на една страна.
— Това звучи като добре заучена реплика.
Тя го погледна гневно.
— Не лъжа.
— Но и не казваш цялата истина.
— Виж, не дължа…
— Толкова ли не ти хареса?
Богиньо, не. Тя му се усмихна бавно.
— Не бих избрала тази дума.
— Тогава защо е този хлад?
Тя прехапа устна, преди да проговори.
— Ами, не е като да искам да се омъжа или нещо подобно.
— Не съм си го и помислял — промълви той, взирайки се в устата й. — Та какъв е проблемът?
Главата му се приближи до нейната с ясното намерение да я целуне, докато Изабел отчаяно се опитваше да си спомни какъв точно бе проблемът.
— Томас?
И двамата подскочиха, сепнати от гласа на Мика. Томас изруга дълго и пламенно под носа си и се обърна към него.
— Какво има?
Мика гледаше изненадано, щом видя чие тяло бе блокирал Томас, онова, притиснато интимно към стената. Изабел почервеня, проклятието на тези със светла кожа.
Мика също се изчерви.
— Аз, ъм, съжалявам.
— Недей — отвърна Томас. — Какво има?
— Просто реших, че искаш да знаеш, че Стефан опита да се самоубие днес.
— Какво? — попитаха Томас и Изабел в унисон.
— Разкъсал чаршафите на дълги, тънки ленти и опитал да се обеси. Макар че само е успял да изпадне в безсъзнание. Сложихме го в празен изолатор за душевно болни.
Томас изглеждаше замислен за момент.
— Грибин му въздейства много по-бързо, отколкото очаквах.
Мика изсумтя.
— Пука ли ни?
— Не знам. — Томас прокара ръка по лицето си, за момент изглеждайки изтощен. — Други новини за днес?
— Не. Ти?
Томас поклати глава кратко.
— Нищо от Джак, Ингрид и останалите.
— Тогава ще чакаме. — Мика въздъхна и се обърна, махвайки с ръка. — Продължавайте.
Томас се обърна обратно към нея, очите му бяха буреносни и разтревожени. Сексуалното настроение беше развалено. Което беше добре, тъй като тя щеше да поддаде. Реалността на ситуацията им бе затвърдена от разговора с Мика. Съвсем не бяха близо до откриването на това нещо и нямаха представа кога ще убие отново.
Богове.
Отрезвена, тя се обърна, за да изкачи стълбите.
— Отивам да…
— Не си яла.
Тя се обърна.
— Извинявай?
— Цял ден бях с теб и не си яла нищо. — Той направи пауза, обмисляйки. — Е, освен ако не броим Сникърса и Колата, които бяха за закуска.
— Не съм гладна.
— Глупости. Трябва да ядеш нещо.
— Глупости? — Тя кръстоса ръце пред гърдите си, усмихна му се бавно и се огледа многозначително из тъмната, тиха къща. Беше късно. Може би трябваше да спрат за пица. — Добре тогава, Татенце — провлачи тя, — какво си намислил? Доколкото виждам, тук няма храна.
— Кухнята е затворена, но все пак можем да намерим нещо, което да си приготвим. Тук ме познават. Сигурен съм, че мога да уредя маса.
— А. Хумор. — Тя кимна. — Добре. Води ме.
Изабел го последва надолу по един от тъмните коридори на къщата, покрай внимателно окачена картина, малките, интимни сепарета и прекрасно гравираните дървени маси, върху които стояха вази, препълнени със свежи цветя, докато най-накрая стигнаха кухнята на Сборището.
Той отвори летящите врати, позволявайки й да пристъпи вътре. В малкото светлина, тя видя, че цялата беше в неръждаема стомана и безукорно чиста. Голям плот стоеше по средата между готварските печки, хладилниците и плотовете.
— Уау.
Томас отиде до редицата хладилници.
— Има и винарска изба.
Тя се приближи да седне на плота, плъзна се на един от меките столове и се загледа как Томас вади различни предмети от хладилника и ги оставя върху плота — ягоди, поднос с недоизядено пиле, плуващо в някакъв вкусно изглеждащ сос, и чиния със задушени аспержи.
Тя зърна купа със зряло авокадо на близкия плот, взе един от плодовете заедно със солница, нож и дъска за рязане и седна обратно да го обели.
— Аха!
Тя вдигна рязко глава от работата си върху авокадото, за да види как Томас вади чиния с нещо от хладилника. Тя се наведе, за да види по-добре, докато той сваляше пластмасовото покритие.