За момент се почувства хваната в капан, клаустрофобична. Физически не се намираше в тясно пространство. Обаче за минута в ума си, тя се намираше в най-тясното пространство, което можеше да си представи.
Това бе опасността, която представляваше Томас.
Поемайки влажния утринен въздух в дробовете си, тя се изправи и се взря надолу към виещия се, обграден с дървета път, който водеше извън Сборището.
Идването тук бе грешка. Може би това, че си бе мислила, че може да остане навсякъде, дори в апартамента на сестра си, бе грешка. Просто не беше в кръвта й така, както в тази на сестра й. Може би Анджела бе подменено дете.
Дори сега усещаше притеглянето на натоварените летища и тяхната анонимна тълпа, заети със себе си непознати, прегръдката на чужди градове, където никой не знаеше името й, където всеки ден бе ново начало.
Без връзки. Без усложнения. Без объркани връзки, с които да се разправя. Само неосъдителни, безлични хотелски стаи и вили под наем.
Мисълта я успокои и дишането й се върна към нормалното, докато тя стоеше в мрака, взирайки се в пътя.
ТОМАС СТОЕШЕ ПО СРЕДАТА НА ФОАЙЕТО, ИЗУЧАВАЙКИ медното острие на меча, който държеше. Бяха поръчали да им изковат достатъчно за всички магьосници в Сборището, веднага щом Изабел откри слабото място на демона. Металът бе мек, непрактичен за направата на оръжие, което да се използва в сериозна битка.
Първо си помислиха за патрони, които биха били далеч по-полезни, но патрони от мед бяха трудни за изработка. Мика бе огледал за различни оръжия, направени от мед, включително патрони, но мечовете и ножовете бяха най-лесни за осигуряване веднага. Хубави, но непрактични. За съжаление това бе всичко, с което разполагаха.
Движение на стълбите привлече погледа му. Изабел слизаше, боса, косата й бе дълга и разпусната. Носеше чифт изтъркани сини дънки и стара тениска в бургундско червено, на гърдите й имаше избелели надписи от някакъв колеж. Тениската беше тясна и начинът, по който вървеше — с въртене на ханша и грациозни дълги крака, — накара устата му да пресъхне.
Тя вдигна поглед, поколебавайки се на стълбите, след това продължи да слиза.
— Отивате да убиете дракон, милорд?
— Може би демон.
— А. — Тя се приближи до него и той й подаде меча. Тя обви пръсти около дръжката и го огледа от основата до върха. — Супер.
— Знаеш ли нещо за мечовете?
Тя сви рамене и му го подаде обратно.
— Нищо, освен че острия край отива в хората. Макар че е умна идея да използваш това като оръжие срещу демона. Само още нещо, как, мътните го взели, се предполага да вървим незабелязано по улицата с тези?
— Реших, че могат да бъдат прикрепени с ножници към гърбовете ни и да са скрити под палтата ни. Заради това нарочно сме поръчали да ги направят по-къси. Все още е пролет, още не е толкова топло, така че якетата няма да изглеждат странно. Поръчах и няколко обикновени ножа, но предполагам, че повечето ще предпочетат тези.
Тя кимна.
— Осигуряват ти малко дистанция.
— Именно.
— Щеше да е по-добре да имаме някакви медни патрони или нещо от сорта. Това би ни осигурило още повече дистанция.
Докато говореше, Тео и Ингрид влязоха във фоайето откъм консерваторията, говорейки си един на друг.
— Работим по въпроса — додаде Томас. — Изабел, запознай се с Ингрид. Тя заема същото място като Джак и споделя доста от отговорностите тук в Сборището.
Ингрид беше ниска, слаба блондинка. Винаги носеше костюм, държеше косата си на кок и очила стояха на тесния й нос. Ингрид бе магьосница на огъня със съответния характер, противно на безвредната й външност. Тя подаде ръка.
— Чувала съм много за теб, Изабел. Радвам се да се срещнем.
Изабел се здрависа с нея.
— Аз също. За мен е чест.
Тео, строго изглеждащ мъж с издължена черна коса, козя брадичка и тъмна, маслинена кожа, стоеше много близо до Ингрид. Томас интуитивно усети, че те спят заедно. Добре. Тео се нуждаеше от малко секс, за да отслаби естествената си напрегнатост.
Татуировки надничаха изпод тясната синя риза, която носеше Тео. Малко хора знаеха, че татуировките допълваха голям брой белези по тялото му, омастилени, за да показват как Тео възприема бойните си белези. Когато Тео е бил тийнейджър, Дъскоф го бяха заловили, примамени от огромното количество земна магия, която може да притежава. Вещерите се бяха опитали да пречупят волята му за своя собствена изгода и го бяха измъчвали безмилостно, чупейки кости и белязвайки тялото му. Бил е с Дъскоф два адски месеца, преди Сборището да го измъкне.