— Ако си свършила с тирадата, може ли да седнеш и да слушаш? Трябва да обясня някои неща. Искаш ли питие? В бара имам всичко, което би могла да поръчаш, и изглеждаш така, сякаш ти трябва.
Тя поклати глава, завъртя се и закрачи към далечния висок от земята до тавана прозорец и високите библиотечки, които го обрамчваха.
— Пропилях месец от живота си в приготовления да накарам Стефан да си плати за това, което стори на Анджела, а ти се втурна и ми го отмъкна.
Той пое риска, припомняйки си трепета на колебание, който усети в нея през онази нощ, и неспокойния израз на лицето й. Беше адски бясна, но не беше наистина сигурна в желанието си да убие Стефан.
— Какво е чувството почти да отнемеш живота му?
Тя се обърна без дори момент на несигурност.
— Ужасно! Чувството е ужасно. Студено и празно, и въобще не прилича на това, което си мислех.
Разбира се. Изабел може и да искаше справедливост за сестра си, но не беше убийца.
— Преследвала си демона, Джак ми каза.
— Преследвах демона за около месец, след като н-намерих Анджела. — Тя поклати глава и обви ръце около себе си. — Никъде не можах да открия следи от него.
— Затова тръгна след онзи, когото смяташ отговорен за съществуването на демона.
Тя кимна.
— Моля те, седни, Изабел. — Той кимна към един от меките кожени столове пред бюрото.
Тя се поколеба за момент, очите й заискриха и вероятно няколко остри думи се задържаха на езика й. Беше очевидно, че не харесва авторитета и го възприема като такъв. Въпреки това преглътна това, което щеше да каже, пресече стаята и се отпусна в стола.
Томас седна на ръба на бюрото пред нея.
— Имаме намерение да хванем и убием този демон, Изабел. Съветът имаше нареждане да се залови Стефан още от инцидента миналата зима. Наблюдавахме го от дълго време, чакахме да се успокои и да отпусне гарда. Ти ни помогна най-накрая да го хванем. Сега е в Грибин, в затвора. Няма да го оставим да излезе от там. Никога.
— Джак ми каза, но…
— Но Стефан трябва да остане жив. Поне за сега. Може да ни помогне да заловим демона като ни даде информация. Дъскоф са хората, които имат най-голямо взаимодействие с демони. Изучавали са ги, за да разберат съществата, които използват. След като ни помогне, той ще се изправи на процес за престъпленията си, заедно с тринадесетте други вещера, които са взели участие в кръга миналата зима в Дъскоф Интернешънъл. Ще бъдат разпитани и наказани. Което означава или доживотен затвор, или смърт.
Тя изсумтя и скръсти ръце.
— Ще повярвам като го видя.
Той въздъхна.
— Не прави грешката да си мислиш, че си единствената, която иска да види как Стефан си плаща. И не си мисли, че само ти искаш да видиш демона мъртъв.
— Какво е направил Стефан на теб?
— Ами, като за начало миналата зима се опита да убие братовчедка ми.
— Мира Хоскинс.
Той кимна.
— А първата магьосница, която демонът уби, Мелина, тя ми беше позната. — Той направи пауза. Тя му бе стара любов. Беше минало много време, но за него Мелина беше специална. — Тя беше добра приятелка. Имаше деца, съпруг.
Изабел беше мълчалива за дълго, преди да проговори.
— Мислиш ли, че демонът я е избрал целенасочено? Странно съвпадение е, че е била стара приятелка на лидера на Сборището.
— Точно затова имаме нужда от всичката информация, която можем да извлечем от Стефан. За сега не знаем как или защо демонът избира жертвите си. Не знаем нищо освен факта, че демонът убива магьосници.
Тя задъвка долната си устна, потънала в мисли.
— Обикновено демоните, които Дъскоф призовават, се позабавляват и си отиват вкъщи. Не остават наоколо, за да се крият двадесет и пет години, след това да изникнат изведнъж и да започнат да избиват магьосници.
— Забелязали сме само, че демонът никога не се завръща в своето измерение, но архиварят на Сборището се разрови в стари вестници и откри доказателства, че демонът въобще не се е криел. Мислим, че през цялото време е убивал хора, за спорта.
Просто не сме го забелязвали, докато не започна толкова ужасно да набелязва магьосници.
— Да, "ужасно" е една от възможните думи. — Ръцете й се стегнаха толкова силно около подлакътниците на стола, че побеляха. — Убивал е магьосниците в някакъв демонски ритуал, нали? Краде силата им за нещо.
— Така си мислим, но не сме сигурни. Всичко това е причина да използваме Стефан, за да извлечем информация. Той знае повече за демоните и техния свят, отколкото ние и е наложително да открием и убием този демон, преди да е убил още хора.