— Значи мислиш, че можем да го открием. — Тонът й беше хаплив. — Томас, този демон изчезна. Претърсих рая и ада, опитвайки се да открия чудовището. Посветих всеки свой дъх на това, след като Анджела бе убита. Всичко, което искам в тази вселена, е да отърва света от това нещо и да попреча още магьосници да бъдат убити.
Той скръсти ръце.
— И, може би със Стефан и информацията на Дъскоф, ще успеем да го постигнем.
Устата й се затвори рязко.
— Ти си шефът, предполагам. Все пак ти си главата на Сборището. Трябва да знаеш най-добре. — Тонът й ясно показваше, че не вярва в това.
— Съжалявам за загубата ти, Изабел, и разбирам нуждата ти да накажеш някого. Все пак точно сега трябва да сложим емоциите си под контрол и да подходим рационално.
— Да, чрез емпатията мога да кажа, че си добър в това. Да държиш емоциите си под контрол.
— А аз не се нуждая от никакви способности на емпатия, за да кажа, че ти не можеш.
Тя стана в интересен, гневен нюанс на червеното.
— Мислиш, че не постъпвам рационално?
— Не, говорех като цяло, за всички нас. Всички ние искаме отмъщение, Изабел. Всички ние искаме да накажем този демон, но трябва да подходим внимателно.
— Но вярваш, че не контролирам добре емоциите си.
— Нападна ме като избухлив човек и мисля, че си наскърбена. Но вярвам, че ако обмислиш какво би могъл да ни даде Стефан в дългосрочен план, ще видиш, че имаме нужда да го запазим жив, без значение какво искат сърцата ни. — Той направи пауза. — Както и да е, не мисля, че носиш в себе си желание за отмъщение чрез убийство, Изабел. Това е комплимент, между другото.
Томас никога не бе виждал толкова топли кафяви очи да стават толкова студени за толкова отрицателно време. Красивото й лице се стегна, когато се взря в него за дълъГмомент, преди да проговори.
— Виждам гледната ти точка, но това не означава, че трябва да ми харесва. Между другото, не оценявам психоанализата, след като никога не съм искала такава.
— Казвам нещата такива, каквито ги виждам — отговори той, свивайки рамене.
Тя се изправи.
— Харесвам те, но си никаквец. Знаеше ли го?
— Така са ми казвали. Безброй пъти.
— Съжалявам, че си загубил стара приятелка.
Той отмести поглед и челюстта му се стегна.
— Аз също. Съжалявам за сестра ти.
Тя се приближи към него, толкова близо, че той можеше да види болката в очите й, когато отговори нежно:
— Благодаря ти.
За момент останаха в мълчание. Жената имаше красиви очи, като разтопен шоколад. Отново бяха топли. Тя се приведе напред, толкова близо, че той можеше да усети мускусния й парфюм, когато тя наклони глава настрани.
— Изобщо имаш ли зеници?
Той примига изненадано.
— Последният път, когато проверих.
Тя се взря в очите му за момент и устните й се разтвориха. Главата й се наклони малко по-близо до неговата и погледът й се сведе към устата му. В един безумен момент той си помисли, че тя ще го целуне.
В следващия безумен момент си помисли, че той ще я целуне.
Не беше сигурен от къде се бе взел този импулс. Може би привличането между земя и вода му влияеше. Понякога водата и земята имаха естествено сексуално привличане, също както огъня и въздуха. То оставаше, докато магиите не откриеха баланс. Бе усетил това неестествено привличане към Изабел още от лимузината.
Или, може би, просто бе минало твърде много време, откакто е бил с жена.
Тя се изправи и се отдръпна назад, прекъсвайки странната, моментна магия.
— Изобщо забеляза ли, че бях почти гола в лимузината?
Той прочисти гърлото си.
— Имах други грижи. — Той направи пауза. — Но, да, забелязах. Би било невъзможно да не забележа. — Тези дълги крака, тази безупречна бяла кожа и пълнотата на гърдите й, изпъкващи от сутиена й. Томас може и да беше глава на Сборището, но преди всичко беше мъж.
Доволна, малка усмивка пробяга през устните й.
— Добре.
Тя се обърна към вратата.
Каква странна жена.
— Стой — каза просто той, преди да успее да си тръгне.
Тя се обърна бавно, с въпросително изражение.
— Остани тук в Сборището за известно време. Работи с нас. Помогни ни да се разправим със Стефан. Помогни ни да открием демона.
Изабел Новак притежаваше необичайни за повечето магьосници на водата способности. Не само, че можеше да манипулира водата в човешкото тяло — смъртоносно умение, което с готовност бе демонстрирала върху Стефан, — тя можеше да достига до паметта на влагата, да източва вода от дадена област и да повтаря неотдавнашни събития. Можеше да бъде ценна за тях.