Выбрать главу

— Ще ми липсва този мотор — продължи той. — Той е едно от малкото неща, които ще ми липсват от живота тук. Така че ще вземем мотора ми там, където отиваме, вместо по-директен транспорт. Това ще е последната ми възможност да покарам.

— Това ли е частта, където трябва да те съжалявам?

Той се взря в нея за момент, сините му очи заблестяха.

— Качвай се. — Той завъртя ключа.

Машината запали със заглушено мъркане, но тя не помръдна, за да му се подчини. Не можеше да спре погледа си да се отклони надолу по улицата. Сенките от лунната светлина играеха върху цимента на тротоара, изпъстрен от листата на дърветата. Задуха мек, топъл вятър, който накара клоните на високите, красиви кленове да потреперят и заскърцат. В далечината светлините на пресечката се промениха и премина само един самотен автомобил.

Бе обула обувките си за бягане.

— Зная къде е майка ти. — Гласът на демона бе тих и уверен. Знаеше какво си бе мислила в частта от секундата, когато бе погледнала надолу по улицата. Разбира се, че е знаел. — Мога да отида при нея с времевия прозорец, който владея.

Въздишайки, Изабел се покатери на мотора зад Бойл. Отказвайки да обгърне кръста му с ръце, за да се държи, тя сграбчи седалката.

— Отиваме в моя склад.

Гадене се надигна в гърлото й. Не носеше каска. Може би щяха да извадят късмет и да катастрофират, преди да пристигнат.

Всъщност това бе добра идея. Изабел знаеше, че сега има идеалния шанс да убие Бойл. Ако можеше да извади спринцовката от сутиена си, можеше да го инжектира с течната мед, докато той кара.

Перфектно.

Разбира се, ако проработеше, щяха да паднат. В този случай Изабел, с нейните кецове, шорти и тениска, щеше да е прецакана. Но Бойл щеше да е мъртъв. Това беше важното.

— Сложи ръце около кръста ми — нареди той.

— Моля? — Това щеше да направи трудно ваденето на спринцовката.

— Ръцете ти. Сложи ги около кръста ми и се дръж. Не ги махай. Не съм стигнал до тук, за да те изгубя сега.

На Изабел й отне момент да събере емоциите си и после бавно сложи ръце около кръста му. Мускулите на бодибилдър се раздвижиха под ръцете й. Торсът му беше като камък под черната кожа, която носеше, и Изабел се забори с рефлекса на непоносимост.

Моторът се наклони напред, заедно със стомаха й. Изабел затвори очи и отправи молитва към Богинята. В последния момент, тя погледна нагоре към тъмните прозорци на апартамента, където Томас все още спеше.

Томас.

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТЕРИ

Превод: renesme_cullen Редакция: Zaharka Корекция: NEV

— ИЗАБЕЛ?

Томас се събуди и се обърна, опипвайки за топлото тяло, което липсваше. След като намери единствено въздух и одеяла, той повдигна клепачите си. Тя не беше в стаята.

Космите на врата му настръхнаха, когато интуицията му заработи. Нещо не беше наред. Той избута одеялата настрана, намери панталоните си в мрака и ги надяна. Придвижвайки се внимателно през слабо осветения апартамент, той завари хола празен. Можеше да почувства, че цялото място беше празно, с изключение на него.

Отвън, на улицата, един мотор запали. Той познаваше звука на този мотор.

Томас се втурна към прозореца навреме, за да види Бойл да се отдалечава от бордюра… Изабел беше отзад. Точно преди Бойл да ускори, тя вдигна очи към прозореца, с изражение на тотално опустошение.

А след това ги нямаше.

Ясна, студена увереност бързо уби разтърсването от шока, който премина през тялото му. Знаеше, че Изабел не е тръгнала с Бойл, защото го е искала. и знаеше точно къде я отвеждаше демонът.

Томас не губи време за нищо, освен ключовете за колата си и мобилния телефон. Бос и без риза, той напусна апартамента на Изабел, набирайки Джак и Сборището, докато вървеше.

ВЯТЪРЪТ ПРОФУЧАВАШЕ ПРЕЗ КОСАТА НА ИЗАБЕЛ И развяваше шортите й, карайки я да трепери. Разбира се, треперенето не беше толкова заради вятъра, колкото заради демона, с когото се возеше.

Моторът поглъщаше улиците между апартамента й и склада много по-бързо, отколкото би й харесало. Тя гледаше тротоара да минава светкавично под краката й и се чудеше, как ли щеше да се чувства, ако медта въздействаше на Бойл както се надяваше тя. Какво ли е чувството да умреш в инцидент с мотор? Щеше ли да свърши с дребен чакъл три инча под кожата си? Щеше ли главата й да се разцепи? Предполагаше, че, ако главата й се разцепеше, нямаше да я е грижа за чакъла под кожата й.

Богиньо.

Това беше единственият начин и шикалкавенето вече щеше да бъде престъпно. Сега беше моментът. Последният й шанс. Правейки това, тя щеше да спаси майка си, сестра й щеше да бъде отмъстена и световете — и двата — щяха да бъдат отървани от хора като Еразъм Бойл.