Выбрать главу

След като се установиха в основата на едно огромно дърво, Изабел се обърна към него и докосна лицето му, проследявайки много леко разреза на главата му и този на бузата му.

— Излъга, че си добре, заради мен. Не го прави. Запомни, че владея емпатия и мога да усетя, че те боли. Колко лошо си ранен?’

Поколеба се, преди да отговори.

— Бойл ме разряза с ноктите си. Няма нищо сериозно, освен раната в бедрото ми. Тази е малко дълбока, но не мисля, че е засегнал нищо жизненоважно.

Плъзна ръка по бедрото му. Отдръпна я кървава, без съмнение.

— Малко дълбока? — Опита се да накара гласа си да звучи стабилен, но той можеше да чуе треперенето в него.

— Ще се оправи.

— Правилно. — Тя издаде раздразнен звук и си свали ризата.

— Какво правиш?

— Използвам ризата си като превръзка. Грижиш се за всеки друг, затова ме остави да се погрижа за теб като направя най-доброто, което мога.

Той сграбчи тениската й, преди да можа да я разкъса.

— Ще замръзнеш!

— Тогава просто ще трябва ти да ме топлиш. — В полумрака тя погледна надолу към голите му торс и крака. — Във всеки случай съм по-облечена от теб.

— Дрехите не бяха първата ми грижа, когато те видях на мотора на Бойл.

— Отбеляза своевременно. Дрехите не са и моята първа грижа точно сега. — Тя изтръгна тениската си от хватката му и я разкъса на няколко сантиметра от подгъва, превръщайки го в дълго, неравно парче плат. — Сега ми позволи да се направя на медицинска сестра.

Наведена над него, тя го увиваше около горната част на бедрото му. Той се възползва, заравяйки носа си в косата й и плъзгайки ръка около кръста й.

— Казах ти, ще се оправя.

Приключи като го завърза плътно. Той трепна и сподави един болезнен вик. След това тя притисна ръце към дълбоката отворена рана, за да спре притока на кръв.

— Да, както и да е. Може би мога да ти извикам линейка. Сигурна съм, че демоничната бърза помощ е поразителна.

Томас се засмя.

— По дяволите, Томас. Това не е смешно.

— Просто мислех за това дето казах, че никога не съм пътувал преди.

Тя облегна главата си на рамото му и издаде нисък, мек смях.

— Ако трябваше да бъда хваната в капан в света на демоните с някого, радвам се, че беше ти.

— Да, но няма да останем тук. Ако има път напред, трябва да има и път назад. Този портал трябва да е все още отворен.

Изабел се облегна назад на петите си и остана тиха за един дълъГпериод. Накрая, каза:

— Порталът вече беше нестабилен. Ти го усети. Наистина ли вярваш, че може да е все още отворен?

— Трябва. — Беше вярно, че порталът беше нестабилен. Не можеше да се каже какво му се бе случило. Може би беше рухнала, щом бяха преминали.

Такива мисли не бяха добре дошли.

Затова вместо това, той обгърна Изабел в ръцете си, радвайки се на контакта от голата кожа на торсовете им, и я задържа близо, оставяйки болката в него и несигурността да си отидат.

— Обичам те, Изабел.

Тя въздъхна във врата му.

— И аз те обичам, Томас.

Някъде в тъмното поле пред тях, Бойл простена.

ИЗАБЕЛ СЕ ИЗТРЪГНА ОТ НЕВОЛНАТА СИ ДВУМИНУТНА дрямка. Ушите й потрепнаха, когато един звук се разнесе из сечището. Клони, чупещи се в далечината. Гласове.

Много гласове.

— Изабел — прошепна Томас.

— Чух. — Тя застина срещу гърдите на Томас, където беше заспала. Кожата, където се бяха докосвали беше топла, но голият й гръб — гол, с изключение на ивицата на сутиена й — тила, краката и ръцете бяха студени.

Сутрешната светлина докосна преливащите се зелени листа и извитите, увивни растения на извънземните, излезли на повърхността дървета, под които се бяха подслонили те. По-странно дори от флората беше смайващият градски хоризонт в далечината.

Демонски град. Цял град пълен с демони.

Съзнанието на Изабел се запъна при тази идея — нащърбени и заострени извънземни небостъргачи, пълни с демони.

Имаше момент, в който умът ви можеше да побере повече. След като вместимостта беше нарушена, вие или трябваше да приемете това, което виждате, или бихте полудели. Тя и Томас вече бяха преминали тази точка, преди да съзрат хоризонта.

Томас седна малко по-изправено и я издърпа със себе си. Гъсталакът ги прикриваше, но кой знаеше какъв вид магия се носеше във въздуха. Никой от тях не можеше да бъде сигурен, че бяха способни да се скрият адекватно от който или каквото и да се приближаваше.