— Все пак трябва да вземем някакви мерки.
— Групата ни е твърде голяма, за да я предпазим от кролимите, татко — изтъкна леля Поул. — При това въобще не броим конете.
— Все ще можеш да се справиш, Поул. Винаги си била много добра в тези неща.
— Винаги свършвам своята част от работата, когато ти поемаш своята, Стари вълко.
— Боя се, че сега няма да мога да ти помогна, Поул. Ктучик ни търси. Вече го усетих няколко пъти и трябва да се съсредоточа върху него. Ако реши да нанесе удар срещу нас, ще го стори много бързо. Трябва да съм подготвен и няма да успея, ако участвам в предпазния щит срещу кролимите.
— Но аз не мога да го направя сама, татко — възрази вълшебницата. — Никой не може да обхване толкова хора и коне без чужда помощ.
— Гарион ще ти помогне.
— Аз ли? — Гарион отвърна очи от огромния облак и се взря в дядо си.
— Но той никога не го е правил татко — възрази леля Поул.
— Е, все някога трябва да се научи.
— Едва ли тук е времето и мястото за експерименти.
— Ще се справи. Поупражнявайте се малко, докато схване какво трябва да направи.
— Какво точно трябва да направя? — попита неспокойно Гарион.
Леля Поул измери Белгарат с тежък поглед и после се обърна към Гарион.
— Ще ти покажа, скъпи — каза тя. — Първото и най-важното е да си спокоен. В действителност въобще не е трудно.
— Но ти току-що каза…
— Няма значение какво съм казала, скъпи. Просто внимавай.
— Какво искаш да направя? — попита несигурно той.
— Първо трябва да се отпуснеш — отговори тя. — След това започни да мислиш за пясък и скали.
— Това ли е всичко?
— Само началото. Съсредоточи се.
Момъкът започна за мисли за пясък и скали.
— Не, Гарион. Не бял пясък. Черен пясък — като този, който ни заобикаля.
— Ама ти не ми каза.
— Не се сетих.
Белгарат се разсмя.
— Искаш ли да го направиш вместо мен, татко? — попита сърдито вълшебницата, след това отново се обърна към Гарион. — Направи го отново, скъпи. Опитай се този път да бъде както трябва.
Той си представи картината.
— Така е по-добре — рече тя. — Сега, след като твърдо си запазил образа на пясъка и скалите в ума си, искам да изтласкаш цялата тази представа във формата на полукръг, така че тя изцяло да покрие местността от дясната ти страна. Аз ще се погрижа за лявата.
Гарион се напрегна. Това беше най-трудното нещо, което бе правил.
— Не толкова силно, Гарион. Нагъваш образа и ми е трудно да накарам моята половина да съвпадне точно с твоята. Не се напрягай толкова.
— Извинявай. — Той изглади образа в ума си.
— Как изглежда, татко? — попита тя стареца.
Гарион усети леко докосване до представата, която бе изградил в ума си.
— Не е зле, Поул — отговори Белгарат. — Въобще не е зле. Момчето има талант.
— Какво точно правим всъщност? — попита Гарион. Въпреки смразяващия студ той почувства, че челото му е окъпано в пот.
— Правиш защитен щит — каза му старият вълшебник. — Обграждаш себе си с представата за пясък и скали и тя се слива с истинския пясък и истинските скали около нас. Когато кролимите тръгнат да търсят нещо със силата на умовете си, те искат да открият хора и коне. Ала ще ни подминат, защото ще видят единствено пясък и скали.
— Това ли е всичко? — попита Гарион, доволен, че работа е така проста.
— Има още малко, скъпи — рече леля Поул. — Сега ще разширим представата, за да обгърне всички ни. Работи бавно, покривай пространството лека-полека, стъпка по стъпка…
Това беше много по-просто. Момъкът няколко пъти разкъсва представата си и я създава отново, докато тя обхвана пространството, което искаше леля Поул. После почувства странно сливане на своя ум с нейния в центъра на представата, където се съединяваха двете й части.
— Май успяхме, татко — каза леля Поул.
— Казах ти, че може да го направи.
Виолетово-черният облак зловещо се търкаляше по небето, приближаваше се с гръмотевичен тътен.
— Ако пепелта е същата както онази в Нийса, ще започнем да се въртим като слепци, Белгарат — подхвърли Барак.
— Не се тревожи за това — отвърна вълшебникът. — Познавам добре Рак Ктхол и виждам всичко в него с ума си. Кролимите не са единствените, които могат да определят местоположението на предметите по този начин. Хайде да продължим.
Отново тръгнаха по билото. Облакът покри цялото небе.
Гръмотевиците боботеха с непресекващ тътен, светкавици се блъскаха във врящия му търбух. После сред ледения въздух започнаха да валят първите късчета пепел.
След час Гарион откри, че задържа представата в ума си с по-голяма лекота. Вече не беше необходимо да съсредоточава цялото си внимание върху нея, както правеше в самото начало. В края на втория час това занимание въобще не му изглеждаше трудно, а само досадно и за да разсее скуката, момъкът си помисли за един от огромните скелети, край които бяха минали. Старателно нарисува образа му в ума си и го въведе в представата, която вече беше създал.