ГЛАВА 25
Когато и последният лъч светлина изчезна от небето, пътешествениците внимателно се спуснаха по склона и прекосиха покрития с пепел пясък към Рак Ктхол. Слязоха от конете, оставиха Дурник да ги пази и се изкачиха до базалтовата скала. Макар че само допреди миг трепереше и криеше очи, Релг уверено долепи дланите и челото си до гладката каменна стена.
— Е? — попита го Белгарат след миг. Гласът му беше тих, ала в него бе пропълзяла нотка на страшна тревога. — Прав ли бях? Има ли пещери?
— Има големи кухини — отговори Релг. — Продължават много навътре в скалата.
— Можеш ли да проникнеш в тях?
— Няма смисъл. Те не водят доникъде.
— Ами какво ще правим сега? — попита Силк.
— Не зная — призна Белгарат. Личеше, че е ужасно разочарован.
— Хайде да опитаме малко по-нататък — предложи Релг. — Усещам звук на ехо в тази посока. Може би там има нещо.
— Искам ясно да уточним едно нещо тук и сега — обяви Силк. — Повече няма да преминавам през никакви скали. Ако се наложи да го правя, оставам тук.
— Все ще се справим някак — каза Барак.
Силк упорито поклати глава и заяви непреклонно:
— Никакво преминаване през скали.
— Тук ехото става по-силно — каза Релг. — Кухината е голяма и продължава нагоре… — Той измина стотина крачки, следван от приятелите си, които го гледаха напрегнато. — Минава точно оттук — каза накрая той и потупа скалата с ръка. — Може би е именно онова, което търсим. Чакайте ме тук! — Той опря ръце върху скалата, натисна и ръцете му потънаха в базалта.
— Не мога да понасям това — рече Силк и бързо се обърна. — Кажете ми, когато изчезне съвсем.
С внушаваща страх решителност Релг започна да навлиза в скалата.
— Изчезна ли вече? — попита Силк.
— Тъкмо потъва в базалта — отвърна с педантична точност Барак. — Половината му още е отвън.
— Моля те, Барак, не ми разказвай подробности!
— Чак толкова зле ли беше? — попита черекът.
— И представа си нямаш. Просто никога ни би могъл да си го представиш. — Драснианецът трепереше неудържимо.
Чакаха сред мразовитата тъмнина може би повече от половин час. Някъде високо над тях се разнесе писък.
— Какъв беше този вик? — попита Мандорален.
— Кролимите имат много работа — мрачно отвърна Белгарат. — Сега е сезонът на нараняването — когато Кълбото изгори лицето и ръката на Торак. По това време на годината се извършват много жертвоприношения — обикновено избират роби. Торак не настоява да получи кръв на ангараки — щом е човешка, напълно го задоволява.
Разнесе се тих шум и след няколко секунди Релг излезе от скалата.
— Намерих пещера — каза той. — Входът е на около половин миля и е частично затрупан с камъни.
— Води ли догоре? — попита Белгарат.
Релг сви рамене.
— Не мога да кажа докъде стига. Единственият начин да разберем, е да минем през нея. Ала е много дълга.
— Всъщност имаме ли някакъв друг избор, татко? — попита леля Поул.
— Не.
— Ще отида да доведа Дурник — рече Силк, обърна се и изчезна в мрака.
— Сега ще трябва да се изкачваме — каза Релг, след като се изправиха сред непрогледния мрак на пещерата. — Доколкото мога да преценя, галериите се движат във вертикална посока, така че трябва да се изкатерваме от едно ниво на друго.
Мандорален се размърда и бронята му издрънча.
— Така няма да стане — каза Белгарат. — Пък и бездруго не можеш да се изкачваш в броня и доспехи. Остави ги тук с конете, Мандорален.
Рицарят въздъхна и започна да смъква доспехите си.
Релг извади две кожени торби изпод ризницата си, изсипа от тях два вида прах в дървена купа и ги смеси. Изведнъж се появи слаба светлина.
— Така е по-добре — рече одобрително Барак. — Ала няма ли да е по-светло, ако запалим факла?
— Да — съгласи се Релг. — Но тогава аз няма да мога да виждам. Това ще ви даде достатъчно светлина, за да виждате къде стъпвате.
— Да тръгваме — рече Белгарат.
Релг подаде светещата дървена купа на Барак, излезе начело и ги поведе по тъмната галерия.
След неколкостотин крачки стигнаха до стръмен склон от чакъл, който се издигаше в мрака.
— Ще погледна какво има — рече Релг, покатери се по склона и след малко ги извика: — Елате тук.
Те внимателно се изкатериха по чакъла и стигнаха до отвесна каменна стена.
— Надясно — извика Релг отнякъде над главите им. — Ще видите няколко дупки в скалата. Използвайте ги като стъпала.
Откриха дупките — обли и достатъчно дълбоки, за да могат да пъхнат пръстите на краката си, и се изкачиха при Релг.