И тръгна с Барак по стената. Вървяха с решителни стъпки, ала не даваха вид, че бързат. След няколко секунди ги последваха леля Поул и Мандорален.
— Дурник — прошепна Силк. — Следващите сме аз и Гарион. Ти и Релг ни последвайте след около минута. — Той се наведе към лицето на улгоса, скрито в сянката на мургската качулка, и попита: — Добре ли си?
— Да, докато не поглеждам към небето — отговори Релг.
— Хайде, Гарион, идвай — измърмори Силк.
Гарион трябваше да вложи цялата си воля, за да върви с нормална бързина по замръзналите камъни. Струваше му се, че от всяка потънала в сянка сграда го наблюдават зли очи. Въздухът беше мъртвешки неподвижен и смразяващо студен.
От храма, разположен някъде пред тях, отново се разнесе писък.
— Почакай ме за секунда тук — прошепна Силк, след като благополучно стигнаха в сянката на една кула, и се промъкна зад ъгъла.
Гарион стоеше в ледения мрак, напрягайки уши да долови някакъв звук. Някъде далеч в мрачната пустош под тях гореше огън — приличаше на малка червена звезда.
После някъде над него се разнесе тих звук и момъкът бързо се обърна, посягайки към меча си. Една фигура скочи от издатината на кулата на няколко разкрача от главата му и се приземи безшумно като котка точно пред младежа. Гарион долови познатата кисело-горчива воня на стара пот.
— Отдавна не сме се виждали, нали, Гарион? — тихо изрече Брил и грозно се изкиска.
— Назад! — предупреди го Гарион, задържайки ниско върха на оръжието, както го беше учил Барак.
— Знаех си, че ще те уловя някой ден и ще бъдеш сам — каза Брил, без да обръща внимание на меча. После разпери широко ръце и приклекна. Очите му блестяха в светлината на звездите.
Гарион се отдръпна назад и заплашително размаха меча си. Брил отскочи на една страна и момъкът инстинктивно последва движението му с върха на оръжието си. После, толкова бързо, че Гарион дори не успя да го проследи с поглед, Брил се извъртя и удари ръката му. Мечът на Гарион полетя по заледените плочи на каменната настилка. Момъкът отчаяно посегна към камата си.
После в мрака потрепна друга сянка и Брил изсумтя и падна… ала се превъртя по камъните и скочи на крака.
Силк захвърли дрехата на мурга, изрита я да не му пречи и се наведе, разперил широко ръце.
Брил се ухили.
— Трябваше да се досетя, че се мотаеш някъде наоколо, Келдар.
— И аз трябваше да те очаквам, Кордоч — отвърна Силк. — Все се появяваш отнякъде.
Брил светкавично замахна към лицето на Силк, ала дребният мъж с лекота избегна удара.
— Как успяваш да се движиш все пред нас? — попита драснианецът небрежно. — Този твой навик започва да дразни Белгарат. — И се засили да изрита Брил в слабините, ала кривогледият ловко отскочи и се засмя.
— Вие, приятелчета, сте много милостиви към конете. Яздите много бавно. Ние пък не ги жалим и ви изпреварихме. Обаче я ми кажи — как се измъкна от онази яма? Таур Ургас направо побесня.
— Съжалявам, че съм го разстроил.
— Заповяда да одерат пазачите живи.
— Мм, мург без кожа! Интересно.
Изведнъж Брил бързо полетя напред, протегнал двете си ръце, ала Силк избегна атаката му и стовари ръката си върху гърба му. Кривогледият отново изсумтя, ала бързо се преметна по камъните, изправи се и неохотно призна:
— Май наистина си толкова добър, колкото разправят.
— Ами хайде да си премерим силите, Кордоч — покани го Силк с отблъскваща усмивка и се отмести от стената на кулата, непрекъснато движейки ръцете си. Гарион със свито сърце наблюдаваше как двамата се въртят в кръг един срещу друг.
Брил отново скочи, опитвайки се да нанесе удар с двата си крака, но Силк се провря между тях. Двамата се претърколиха и отново скочиха на крака. Още докато се изправяше, Силк светкавично протегна лявата си ръка и удари Брил по главата. Кривогледият се олюля, ала успя да се извърти и да ритне Силк по коляното.
— Техниката ти е отбранителна, Келдар — изскърца със зъби Брил и тръсна глава. — Това е слабост.
— Просто различие в стила, Кордоч — отговори Силк.
Брил посегна към очите му, ала Силк блокира ръката му и нанесе светкавичен ответен удар под лъжичката на противника си. Брил обаче успя да го подкоси и двамата паднаха върху замръзналите камъни, но отново скочиха. Ръцете им си нанасяха удари по-бързо, отколкото очите на Гарион успяваха да проследят.
Грешката беше толкова проста, толкова незабележима, че Гарион дори не беше сигурен дали въобще е била грешка. Брил нанесе внезапен удар срещу лицето на Силк — може би стотни от секундата по-бавен или пък милиметри по-надалеч, отколкото би трябвало — и ръцете на Силк профучаха нагоре и сграбчиха в мъртва хватка китката на противника. В същия миг драснианецът се претърколи заднишком към парапета. Изваден от равновесие, Брил полетя напред… и изведнъж краката на Силк се изправиха, отхвърляйки едноокия със страшна сила. Брил отчаяно възкликна, профуча над парапета и полетя в мрака зад стената. Чу се заглъхващ писък, заглушен от друг, долетял от храма на Торак.