— Бягайте! — изкрещя Барак. — Кулата се отцепва от скалата. Храмът се сгромолясва. Опитайте отгоре, там има цепнатина.
— Татко! — остро каза леля Поул. — Ставай!
Белгарат неразбиращо се взря в нея.
— Вдигни го — извика тя на дотичалия Барак.
Разнесе се ужасен раздиращ звук и кулата започна да се отцепва от скалата под напора на разтърсваната в конвулсии земя.
— Насам! — викна Релг и посочи задната стена на кулата, където камъните се пукаха и разпадаха на парчета. — Можете ли да пробиете стената? Зад нея има пещера.
Леля Поул бързо вдигна поглед, съсредоточи се върху стената, вдигна показалец и заповяда:
— Избухни!
Каменната стена се разхвърча като стена от слама, блъсната от ураган.
— Откъсва се! — изкрещя Силк и посочи разширяващата се пукнатина между кулата и скалата.
— Скачайте! — изкрещя Барак. — Бързо!
Силк прескочи пукнатината и се обърна да хване Релг, който сляпо го беше последвал напред. Дурник и Мандорален, хванали леля Поул от двете страни, също прескочиха в пещерата. Зловещо скърцащата пукнатина зейна по-широко.
— Скачай, момче! — викна Барак на Гарион и като вдигна все още зашеметения Белгарат, се засили с тежки стъпки към отвора в стената.
„Детето! — извика гласът в ума на Гарион. Вече не звучеше сухо и незаинтересовано. — Спаси детето, иначе всичко, което се случи досега, е безсмислено!“
Гарион ахна. Беше забравил за малкото момче. Обърна се, грабна детето и затича към дупката.
Оттласна се с цялата мощ на мускулите и волята си и прегърнал малкото момче, буквално прелетя над ужасно зейналата пролука.
Детето, стиснало Кълбото на Алдур в ръце, му се усмихна и попита:
— Трябва ли?
Подът на пещерата подскачаше, земята се люлееше, трус след трус отекваха по цялата дължина на базалтовия връх. Огромни късове от стените на Рак Ктхол се откъсваха и прелитаха край отвора на пещерата, проблясвайки в червената светлина на току-що изгрялото слънце.
— Всички ли са тук? — попита Силк и бързо се огледа. После, доволен, че другарите му са в безопасност, добави: — Я по-добре да се дръпнем от отвора. Тук е малко нестабилно.
— Веднага ли тръгваме надолу? — попита Релг леля Поул. — Или да почакаме, докато трусовете престанат?
— По-добре да тръгваме — обади се Барак. — Ей сега ще дойдат мургите.
Леля Поул погледна Белгарат, който все още не беше дошъл на себе си, и каза категорично:
— Тръгваме. Трябва да минем да вземем и робинята от Марагор.
— Тя сигурно вече е умряла — възрази Релг. — Или земетресението я е затрупало.
Леля Поул го изгледа. Погледът й беше твърд като кремък.
Никой жив човек не можеше да издържи този поглед за дълго. Релг сведе очи и начумерено каза:
— Добре де.
После се обърна и ги поведе към тъмните пещери.