Гарион дочу чаткане на конски подкови — конете се движеха в тръс — и се притисна по-плътно до листата, дори спря да диша.
Мургите се появиха. Бяха петнадесет, облечени в ризници. Бузите им бяха целите в белези — нещо типично за техния народ. Ала водачът им беше мъж с кърпена, мръсна туника и щръкнала черна коса. Беше небръснат и едното му око беше кривогледо. Гарион го познаваше.
Силк пое дълбоко въздух и едва чуто изсъска.
— Брил!
— Кой е Брил? — прошепна Се’недра на Гарион.
— Ще ти кажа по-късно — отвърна й той също шепнешком. — Шшт!
— Я не ми шъткай! — сопна се тя.
Строгият поглед на Силк ги усмири.
Брил приказваше заповеднически на мургите и жестикулираше с къси, отсечени движения. После вдигна ръце, разпери широко пръсти и ги насочи напред, като че искаше да промуши някого — така подчертаваше току-що изреченото. Всичките мурги закимаха и после продължиха по пътеката, като подминаха храсталака, където се криеха Гарион, Се’недра и Силк.
Двама мурги преминаха така близко до храсталака, че Гарион усети миризмата на пот от хълбоците на конете им.
— Този човек започва да ми омръзва — отбеляза единият мург.
— Аз не бих позволил това да ми проличи — посъветва го другият.
— Мога да изпълнявам заповеди като всеки друг — продължи първият, — но той направо ме дразни. Мисля си, че ще изглежда по-добре с нож, забит между плешките.
— Аз пък мисля, че това никак не би му харесало, пък и твърде трудно може да се направи.
— Мога да почакам, докато заспи.
— Никога не съм го виждал да спи.
— Всеки заспива — рано или късно.
— Е, твоя работа — отвърна вторият мург и сви рамене. — Аз лично не бих опитал нищо прибързано — освен ако не си се отказал отново да видиш Рак Хага.
Двамата се отдалечиха и вече не се чуваше какво си приказват.
Силк клекна и нервно загриза нокътя си. Очите му се бяха превърнали в мънички цепчици, острото му, тясно лице беше напрегнато. След това той започна да ругае под нос.
— Какво става, Силк? — прошепна му Гарион.
— Допуснал съм грешка — отвърна раздразнено Силк. — Хайде да се върнем при другите. — Той им обърна гръб и запълзя през храстите към извора в центъра на храсталака.
Господин Улф седеше на един пън и разсеяно почесваше овързаната си в шини ръка.
— Петнадесетима мурги — докладва кратко Силк. — И един стар наш познайник.
— Брил — обясни Гарион. — Според мен той им беше водач.
— Брил ли? — Очите на възрастния мъж се разшириха от изненада.
— Той даваше заповеди и мургите ги изпълняваха — заразказва Силк. — Не им харесва особено, ала вършат всичко, което им нареди. Изглежда, се страхуват от него. Смятам, че Брил е нещо повече от обикновен наемник.
— Къде е Рак Хага? — попита Се’недра.
Улф я измери с остър поглед.
— Чухме как двама от тях си приказват — обясни тя. — Казаха, че били от Рак Хага. Мислех си, че зная имената на всички градове в Ктхол Мургос, ала никога не съм чувала такова име.
— Сигурна ли си, че са казали точно Рак Хага? — попита Улф и погледът му проблесна напрегнато.
— Аз също ги чух — намеси се Гарион. — Точно така казаха — Рак Хага.
Господин Улф се изправи, лицето му внезапно помрачня.
— Значи ще трябва да побързаме. Таур Ургас се готви за война.
— Откъде знаеш? — попита го Барак.
— Рак Хага е на хиляда левги южно от Рак Госка и никога не довеждат южните мурги в тази част на света, ако кралят на мургите не възнамерява скоро да обяви война на някого.
— Ами да заповядат — рече Барак с крива усмивка.
— На тебе може да ти е все едно, но аз бих предпочел първо да си свършим работата. Трябва да отидем до Рак Ктхол и никак не ми се ще да преминаваме през пълчища мурги, за да стигнем там. — Старецът сърдито поклати глава. — Какво си мисли Таур Ургас? — избухна той. — Още не му е дошло времето.
Барак сви рамене.
— Всяко време е добро за война.
— Не и за тази война. Прекалено много неща трябва да се случат преди нея. Не може ли Ктучик да държи под контрол този маниак?
— Непредсказуемостта е част от неповторимия чар на Таур Ургас — язвително отбеляза Силк. — Самият той не знае какво ще прави на следващия ден.
— Ти познаваш краля на мургите? — попита Мандорален.
— Срещали сме се — отговори Силк. — Ала не се обичаме много.
— Брил и неговите мурги трябва да са вече далеко — отбеляза господин Улф. — Хайде да продължим пътя си. Предстои ни дълъг път, а времето няма да ни чака. — И той бързо тръгна към коня си.
Малко преди залез слънце минаха през висок проход, разположен в плитка клисура между две планини, и спряха да пренощуват в малка долчинка на няколко мили от другата страна на прохода.