— Само толкова имам — отговори жално мърлявият мъж и размърда пръсти.
— Съжалявам — поклати глава Силк. — И дума не може да става.
Се’недра отвори уста да каже нещо.
— Мълчи — почти й викна Гарион. — Нещата не са такива, каквито изглеждат.
— Ами какво ще кажеш за старата? — предложи мърлявият. — Петдесет жълтици са добра цена за нея. Даже са множко според мен.
Юмрукът на Силк се стрелна напред и мръсният драснианец се олюля. От околните коптори надничаха хора. Драснианецът попипа устата си и започна да ругае.
— Довърши го, Мандорален — рече нехайно Силк. Рицарят извади меча си и смушка бойния си кон. Драснианецът запищя от ужас и избяга.
— Какво каза? — попита Улф. — Беше пред него и не можах да видя.
— Цялата местност гъмжи от мурги — отвърна Силк. — Миналата седмица минавали буквално на орди. Вярвам му. Ние сме стари приятели.
— Ти познаваш това животно? — възкликна Се’недра.
— Керан ли? Разбира се. Ходихме заедно на училище.
— Драснианците обичат да държат всичко под око, принцесо — обясни й Улф. — Крал Родар има агенти навсякъде.
— И този ужасен човек е агент на крал Родар? — изрече Се’недра с недоверие.
— Всъщност Керан е маркграф — каза Силк. — При нормални условия има изключително възпитани маниери. Помоли ме да ви предам неговите комплименти.
Се’недра изглеждаше съвсем объркана.
— Драснианците разговарят помежду си с пръсти — обясни Гарион. — Мислех си, че знаеш.
Се’недра го изгледа с присвити очи.
— Керан всъщност каза: „Обади на червенокосото девойче, че се извинявам за обидата, която му нанесох“ — осведоми я самодоволно Гарион. — Той просто искаше да приказва със Силк и имаше нужда от подходящ предлог.
— И ме е нарекъл „девойче“?
— Той използва тази дума, не аз — бързо отговори Гарион.
— Значи ти знаеш този таен език със знаци?
— Естествено.
— Престани, Гарион — твърдо изрече леля Поул.
— Керан препоръча незабавно да се махнем оттук — каза Силк на господин Улф. — Съобщи ми, че мургите търсели някого — вероятно нас.
В другия край на лагера изведнъж се разнесоха гневни гласове. Няколко десетки надраки се измъкнаха от колибите си, за да препречат пътя на група конници, които току-що се бяха появили от дълбоката клисура. Конниците бяха мурги. Начело на надраките стоеше огромен дебел мъжага, който приличаше по-скоро на животно, отколкото на човек. В дясната си ръка стискаше страшен стоманен боздуган.
— Кордоч! — изрева той. — Казах ти, че следващия път, когато дойдеш тук, ще те убия.
Мъжът, който излезе напред и застана лице в лице с огромния надрак, беше Брил.
— Казвал си ми много неща, Тарлек — изкрещя той в отговор.
— Този път ще получиш каквото заслужаваш, Кордоч — изрева Тарлек и закрачи напред, размахвайки боздугана.
— Стой си на мястото — предупреди го Брил. — Нямам време за теб точно сега.
— Вече нямаш никакво време, Кордоч — за нищо.
Барак доволно се засмя и каза:
— Може би някой ще се възползва от възможността да каже „Довиждане“ на нашето приятелче ей там? Смятам, че Брил тъкмо се готви да тръгне на дълго-дълго пътуване.
Ала дясната ръка на Брил внезапно се стрелна под туниката му. С рязко движение той измъкна нещо и с едно-единствено движение го завъртя и го захвърли право към Тарлек. Плоският метален триъгълник просветна във въздуха и с отвратителен звук на срязани кости се заби в гърдите на огромния надрак. Силк чак изцъка от изумление.
Тарлек се взря тъпо в Брил, устата му зееше отворена, лявата му ръка посегна да затули бликащата кръв дупка в гърдите. После боздуганът се изплъзна от дясната му ръка, краката му се подкосиха и той тежко се сгромоляса напред.
— Да се махаме — изрече остро господин Улф. — Надолу към потока! Тръгвайте!
Препуснаха към скалистото легло на потока и поеха по него във влудяващ галоп. Калната вода изскачаше на водопади изпод копитата на конете. След неколкостотин разкрача рязко обърнаха посоката и се изкатериха по стръмния бряг, покрит с едър чакъл.
— Насам! — извика Барак и посочи едно по-равно място.
Гарион нямаше време за мислене — притискаше се към коня си и се стремеше да не изостава. Далеч зад тях се чуваха викове и крясъци.
Спуснаха се по нисък хълм и по сигнал на Улф дръпнаха юздите и спряха конете.
— Хетар — каза господин Улф. — Провери дали идат след нас.
Хетар обърна коня си и в галоп се изкатери до група дървета на билото.
Силк сипеше ругатни, лицето му бе посиняло от гняв.
— Какво ти става? — попита го Барак.