След като заобиколиха планинския скат, пътешествениците отново се качиха на конете и започнаха да се спускат сред повалени обли камъни и участъци мръсен лед, достигайки първите ниски храсти и недорасли дървета на няколко мили под прохода. Макар че вятърът все още беше студен, небето над главите им беше синьо; само няколко пухкави облака се носеха по него и им изглеждаха необичайно близо.
Гарион яздеше до господин Улф. Умът на момъка беше крайно объркан от онова, което се бе случило в пещерата, и той отчаяно желаеше да си изясни нещата.
— Дядо — подхвана младежът.
— Да, Гарион? — отвърна старецът, отърсвайки се от полудрямката.
— Защо леля Поул се опита да ме спре? Искам да кажа тогава, с жребчето?
— Защото беше опасно — отговори Улф. — Много опасно.
— Защо пък да е било опасно?
— Когато се опитваш да постигнеш нещо невъзможно, влагаш прекалено много енергия; и ако продължаваш с опитите си, това може да се окаже фатално.
— Фатално ли?
Улф кимна.
— Даваш от себе си всичко, на което си способен, не ти остава никаква сила и сърцето ти не е в състояние да бие.
— Не знаех — изрече изумено Гарион.
Улф се наведе, за да премине под някакъв нисък клон.
— Очевидно.
— Но нали самият ти непрекъснато повтаряш, че няма нищо невъзможно?
— Само в рамките на разумното, Гарион. Само в рамките на разумното.
Няколко минути продължиха да яздят безмълвно, шумът от копитата на конете им бе заглушен от мъха, който покриваше земята под дърветата.
— Може би трябва да науча повече неща по този въпрос — рече накрая Гарион.
— Тази мисъл не е лоша. Какво искаш да узнаеш?
— Ами всичко.
Господин Улф се засмя.
— Боя се, че това ще ти отнеме доста дълго време.
Сърцето на Гарион се сви.
— Толкова ли е сложно?
— Не. Всъщност е много просто, ала най-простите неща се обясняват най-трудно.
— В това няма никакъв смисъл — отвърна Гарион малко раздразнено.
— О, така ли? — Улф го изгледа развеселен. — Нека тогава ти задам един прост въпрос. Колко е две и две?
— Четири — бързо отговори Гарион.
— А защо?
Гарион се обърка за миг.
— Просто е така — отговори неубедително той.
— Но защо?
— Не е нужно да се пита защо. Просто си е така.
— Човек задава въпроса „защо“ към всичко, Гарион.
— Добре тогава. Защо две и две прави четири?
— И аз не зная — призна Улф. — Мислех си, че може би ти знаеш.
Преминаха край мъртъв дънер, който стърчеше изкривен, грозно бял на фона на наситено синьото небе.
— Въобще ще стигнем ли донякъде с този разговор? — попита Гарион. Сега изпитваше още по-голямо объркване.
— Всъщност смятам, че стигнахме доста далеч — отвърна Улф. — Какво точно искаше да узнаеш?
Гарион зададе въпроса си по възможно най-директния начин, доколкото позволяваха силите му:
— Какво представлява вълшебството?
— Веднъж ти казах. Вълшебството е необходимата Воля и необходимата Дума.
— Но това в действителност нищо не означава.
— Добре, нека опитаме другояче. Вълшебството е да извършиш нещо с ума си, а не с ръцете си. Повечето хора не го използват, защото е много по-лесно да се работи по другия начин.
Гарион се намръщи.
— Не ми изглежда трудно.
— Така е, защото нещата, които извършваше ти, се получаваха импулсивно. Никога не си сядал да обмислиш как ще постигнеш целта си — просто ги вършеше.
— Нима така не е по-лесно? Искам да кажа — защо просто не правя нещата, вместо да ги обмислям?
— Защото спонтанното вълшебство е само нискокачествена магия — изцяло неконтролируема. Всичко би могло да се случи, ако просто безотговорно изтървеш силата на ума си. Тя не притежава свое чувство за добро и зло. Представите за доброто и злото идват от тебе, не от вълшебството.
— Искаш да кажеш, че когато изгорих Ашарак, съм го направил аз, а не вълшебството? — попита Гарион и почувства, че при тази мисъл му прилошава.
Господин Улф сериозно кимна.
— Може би ще ти помогне, ако си спомниш, че ти беше и човекът, който даде живот на жребчето. Тези две неща взаимно се уравновесяват.
Гарион погледна през рамо към жребчето, което подскачаше след него като кученце.
— Искаш да кажеш, че вълшебството може да извършва или добри, или лоши неща?
— Не — поправи го Улф. — Само по себе си то няма никаква връзка с доброто и с лошото в света. Вълшебството не може да ти помогне да решиш как ще го използваш. Можеш да постигаш каквото си искаш чрез него — е, почти всичко. Можеш да сринеш върховете на планините, да забиеш дърветата с клоните в земята и корените към небето, можеш да накараш облаците да имат зелен цвят, ако това ти харесва. Ала ти трябва да решиш не дали можеш да извършиш нещо, а дали би трябвало да го извършиш.