— Ами така ми действа.
— Не ти ли хрумна да ни кажеш къде отиваш?
— Бяха само двама — повтори Хетар. — И не се забавих много, нали?
Тя пое дълбоко дъх и очите й засвяткаха опасно.
— Остави, Поул — обърна се към нея господин Улф.
— Но…
— Няма да успееш да го промениш. Тогава защо трябва да се вълнуваш? Освен това постъпката му ще охлади желанието им да ни преследват. — Старецът се обърна към Хетар, без да обръща внимание на опасния поглед, който му хвърли леля Поул. — От групата на Брил ли бяха?
Хетар поклати глава.
— Не. Мургите на Брил бяха от юг и яздеха мургски коне. Тези двамата бяха северни мурги.
— Има ли някаква видима разлика между тях? — любопитно попита Мандорален.
— Доспехите им са малко по различни, пък и южняците не са толкова високи, а лицата им са по-плоски.
— Откъде са взели алгарски коне? — попита Гарион.
— Те нападат хергелетата — мрачно отвърна Хетар. — Алгарските коне се ценят високо в Ктхол Мургос и някои мурги имат навика да се промъкват в Алгария и да ги крадат.
— Тези специално не са в много добра форма — отбеляза Дурник, оглеждайки двете изморени животни, които бе довел Хетар. — Яздили са ги дълго и безмилостно, имат и белези от камшици.
Хетар мрачно кимна.
— Още една причина, поради която мразя мургите.
— Зарови ли ги? — попита Брак.
— Не. Оставих ги на такова място, че другите мурги, решили да ни последват, непременно да ги намерят. Труповете ще вразумят всеки, който мине по този път.
— Има признаци, че и други са минавали през тази местност — намеси се Силк. — Открих следите на цяла дузина конници напред.
— Е, това можеше да се очаква — каза господин Улф и се почеса по брадата. — Ктучик е разпръснал кролимите си навсякъде, а и Таур Ургас контролира тази територия. Сигурен съм, че биха искали да ни спрат, стига да можеха. Смятам, че трябва да се спуснем в Долината колкото е възможно по-бързо. Стигнем ли дотам, няма да имаме повече неприятности.
— Няма ли да ни проследят в Долината? — попита Дурник и нервно се огледа.
— Не. Мургите не влизат в Долината — не биха го сторили за нищо на света. Духът на Алдур е там, а мургите отчаяно се боят от него.
— Колко дни път остават до Долината? — попита Силк.
— Четири или пет, ако яздим непрекъснато — отговори Улф.
— Тогава по-добре да тръгваме.
ГЛАВА 10
Времето, което приличаше на истинска зима в по-високите планини, омекна и стана есенно, след като пътешествениците се спуснаха от върховете и хребетите. Горите по възвишенията над Марагор бяха гъсти — имаше ели и смърч с обилни ниски шубраци. Ала от тази страна преобладаващият дървесен вид беше борът и храсталаците бяха редки. Въздухът, изглежда, беше по-сух, склоновете на хълмовете бяха покрити с висока жълта трева.
Преминаха през местност, където листата на храстите бяха яркочервени, по-надолу шумата стана отначало жълта, после отново зелена. Гарион намираше този обрат на сезоните твърде странен. Струваше му се, че той нарушава всичките му представи за естествения ред на нещата в природата. Когато стигнаха предпланините над Долината на Алдур, отново беше късно лято — златно и леко прашно. Макар често да откриваха свидетелства за присъствието на патрули мурги, нямаха повече срещи с тях. След като прекосиха някаква мислена, неопределена от материални знаци линия, следите от конете на мургите въобще престанаха да се появяват.
Спускаха се край буен поток, който подскачаше над гладки, закръглени камъни, ревеше и се пенеше — беше един от няколкото, образуващи река Алдур — широка плавателна артерия, която течеше през огромната алгарска равнина и се вливаше в залива Черек на осемстотин левги северозападно от извора си.
Долината на Алдур беше разположена в прегръдката на две планински вериги, които образуваха централния хребет на континента. Той беше тучен и зелен, покрит с висока трева и осеян тук-там с огромни самотни дървета. Тук пасяха елени и диви коне, кротки като добитък. Чучулиги кръжаха или се спускаха ниско над земята, изпълвайки въздуха с песните си. Когато групата навлезе в Долината, Гарион забеляза, че птиците се събираха навсякъде, където се движеше леля Поул; по-храбрите дори кацаха на раменете й, чуруликаха и изразяваха с кръшни трели своето обожание и пожеланията си за „добре дошли“.
— Бях забравил за това — обърна се господин Улф към Гарион. — През следващите няколко дни ще бъде трудно да привлечем вниманието й.
— Така ли?
— Всяка птица в Долината ще се отбие Да я посети. Всеки път става така, когато дойдем. Пернатите полудяват, щом я видят.