Когато се върнаха при останалите, видяха, че палатките са прибрани, а товарът — вече разпределен по конете.
— Няма смисъл да стоим повече тук — каза леля Поул. — Другите ни чакат. Успя ли да го накараш да разбере нещо, татко?
Белгарат само изсумтя.
— Разбирам, че нещата не са потръгнали както трябва.
— Ще ти обясня по-късно — кратко изрече той.
По време на отсъствието на Гарион Се’недра — с много ласкателства и цял скут с ябълки от запасите им — беше примамила жребчето и го беше довела до състояние на възторжено раболепие. То безсрамно вървеше след нея и в хладните погледи, които отправяше към Гарион, нямаше и следа от чувство за вина.
— Ще го разболееш — обвини я Гарион.
— Ябълките са полезни за конете — отвърна тя небрежно.
— Кажи й, Хетар.
— Няма да му навредят — отговори мъжът с орловия нос. — Това е обичаен начин да спечелиш доверието на млад кон.
Гарион се опита да измисли някакво друго подходящо възражение, ала не успя. Неизвестно защо видът на малкото животно, докосващо с муцуна Се’недра, го обиждаше, макар че момъкът не можеше да посочи точната причина за гнева си.
— Кои са тези „други“, Белгарат? — попита Силк. — Онези „други“, за които спомена Поулгара?
— Моите братя — отговори старият вълшебник. — Нашият учител им е съобщил, че идваме.
— Чувал съм какви ли не разкази за Братството на вълшебниците. Наистина ли са толкова забележителни, както се разправя?
— Мисля, че ви предстои мъничко да се разочаровате. — обади се леля Поул. — Повечето вълшебници обикновено са капризни старци с цял куп лоши навици. Аз пораснах сред тях, така че ги познавам добре. — Тя обърна лице към дрозда, който бе кацнал на рамото й и пееше с обожание. — Да — рече тя на птицата. — Зная.
Гарион се приближи до леля си и внимателно се вслуша в птичата песен. Отначало тя му се стори просто свирукане — красиво, ала безсмислено. После той постепенно започна да схваща значението на откъслечни фрази — малко тук, малко там. Птичката пееше за гнезда и малки пъстри яйчица, за изгревите и безкрайната радост от летенето. По-късно ушите му като че ли изведнъж се отпушиха и Гарион започна да разбира всичко. Чучулигите пееха за летене и песни, лястовичките чуруликаха за скрити семена и мушици. Ястребът, който кръжеше над главата му, с писък изпя самотната си песен как се носи върху вятъра и описа жестоката радост при убиването на плячката. Гарион беше потресен, въздухът около него оживя от думи.
Леля Поул го погледна строго.
— Това е само началото — рече тя, без да си дава труд да обяснява по-подробно.
Гарион беше така пленен от света, който току-що се беше разкрил пред него, че отначало не забеляза двамата мъже с коси с цвят на сребро. Те стояха заедно под едно високо дърво и чакаха групата пътешественици да се приближи. Носеха еднакви сини одежди, белите им коси бяха твърде дълги, макар че и двамата бяха гладко обръснати. Когато ги видя, Гарион си помисли, че зрението му изневерява. Мъжете така си приличаха, че беше невъзможно човек да различи единия от другия.
— Белгарат, братко наш — заговори единият, — страшно дълго време…
— …не сме се виждали — завърши вторият.
— Здравейте, Белтира — поздрави ги Белгарат, — и Белкира.
Слезе от коня си и ги прегърна.
— Скъпа, скъпа мъничка Поулгара — изрече единият.
— Долината беше… — започна другият.
— …пуста без тебе — довърши мисълта му вторият, обърна се към брат си и каза възхитено: — Наистина много поетично.
— Благодаря — скромно отговори първият.
— Това са моите братя Белтира и Белкира — осведоми Белгарат членовете на групата, които вече бяха започнали да слизат от конете. — Не се опитвайте да ги възприемате поотделно. И без това никой не е в състояние да различи единия от другия.
— Ние можем — заявиха в хор близнаците.
— Не съм сигурен дори и в това — отвърна им Белгарат с мека усмивка. — Умовете ви са толкова близки, че всичките ви мисли започват у единия и свършват у другия.
— Винаги прекалено усложняваш нещата, татко — намеси се леля Поул. — Това е Белтира — и тя целуна единия от миловидните старци, — а този е Белкира — след което целуна и другия. — Винаги съм ги различавала, още от дете.
— Поулгара знае…
— …всички наши тайни — усмихнаха се близнаците. — Кои са…
— …вашите другари?
— Мисля, че ще ги разпознаете — отговори Белгарат. Това е Мандорален, барон Воу Мандор.
— Рицарят защитник — изрекоха близнаците в хор и се поклониха.
— Принц Келдар от Драсния.