Горимът свъси вежди, ала търпеливо издържа обидите, изричани от мъжа с пламтящите очи. Накрая, когато фанатикът спря, за да си поеме дъх, крехкият старец се обърна към Белгарат.
— Това е Релг — въздъхна горимът. — Виждаш ли сега какво имах предвид, като ти говорих за него? Невъзможно е да го убедиш да стори каквото и да било.
— Този пък за какво ни е притрябвал? — попита Барак, очевидно раздразнен от поведението на новодошлия. — Той дори не умее да приказва на нормален човешки език.
Релг го изгледа свирепо и каза с дълбоко презрение:
— Аз говоря езика ти, чужденецо. Ала предпочитам да не осквернявам свещените пещери с омърсените му от тежки грехове думи. — После отново се обърна към горима. — Кой ти даде право да изричаш думите от светата книга през тези неверници?
Очите на добросърдечния горим леко се вкоравиха.
— Смятам, че изприказва достатъчно неща, Релг — твърдо заяви той. — Дрънкай каквито искаш глупости в далечните галерии пред лековерниците, които те следват, но не и тук. Аз все още съм горим в Улго, за какъвто и да ме вземаш ти, и не съм длъжен да ти отговарям. И какви са тези хора? Ти беше повикан тук, не те. Кажи им да си вървят.
— Те дойдоха, за да са сигурни, че не възнамеряваш да ми сториш нищо лошо — студено отговори Релг. — Аз казах истината за тебе, а хората, притежаващи власт, се боят от истината.
— Релг — каза горимът ледено, — не смятам, че ти дори би могъл да осъзнаеш колко ми е безразлично това, което си казал за мен. Хайде — изпрати ги да си вървят. Или предпочиташ да го направя аз?
— Те няма да ти се подчинят — заяви подигравателно Релг. — Аз съм техният водач.
Очите на горима се присвиха и той се изправи. После се обърна на улгоски към последователите на Релг. Се’недра не разбираше думите му, ала това не беше и нужно. Дори баща й не би посмял да приказва с такъв тон.
Мъжете, стълпени около Релг, нервно се заспоглеждаха и заотстъпваха уплашено, после хукнаха да бягат.
Релг ги изгледа навъсено и за миг като че ли се поколеба дали да не ги извика да се върнат, ала очевидно взе друго решение.
— Отиваш прекалено далеч, горим — каза обвиняващо той. — Властта ти не бива да се използва за решаване на светски проблеми.
— Властта е моя, Релг — отговори горимът. — Аз трябва да реша къде е необходимо прилагането й. Ти предпочете да се изправиш срещу мен, използвайки за основа теологията, следователно беше нужно да напомня на последователите ти — и на теб — просто кой съм аз.
— Защо ме извика? — попита Релг. — Присъствието на тези грешници е обида за моята чистота.
— Искам твоята услуга, Релг. Тези странници отиват да се бият срещу нашия най-древен враг, най-прокълнатия измежду прокълнатите. Съдбата на света зависи от успеха на тяхната мисия. Те имат нужда от помощта ти.
— Какво ме е грижа за света? — Гласът на Релг беше изпълнен с презрение. — Какво ме е грижа за осакатения Торак? Аз съм на сигурно място в ръцете на УЛ. Той има нужда от мен тук и аз няма да напусна свещените пещери с риск да бъда осквернен в развратната компания на неверници и чудовища.
— Целият свят ще бъде осквернен, ако Торак спечели и властта над него — изтъкна Белгарат. — А ако нашата мисия не сполучи, Торак ще стане крал на целия свят.
— Той няма да царува в Улго — възрази Релг.
— Колко малко го познаваш — промърмори Поулгара.
— Няма да напусна пещерите — повтори Релг. — Появата на детето предстои и аз съм избран да го разкрия пред народа на Улго. Призван съм да го ръководя и обучавам, докато се подготви и стане горим.
— Колко интересно — отбеляза сухо горимът. — и кой ти съобщи, че тъкмо ти си избраният?
— УЛ разговаря с мен — заяви Релг.
— Странно. Когато УЛ приказва, всичките пещери отекват с неговия глас. В такъв случай трябваше да го е чуло цяло Улго.
— Той приказва с мен в сърцето ми — бързо отговори Релг.
— Каква особена постъпка от негова страна — меко отговори горимът.
— Всичко това е без значение — рязко изрече Белгарат. — Предпочитам да се присъединиш доброволно към групата ни, Релг, ала независимо от това дали желаеш, или не, ще дойдеш с нас. Сила, по-могъща от всички нас, повелява това. Можеш да спориш и да се съпротивляваш колкото желаеш, но когато си тръгнем оттук, ти ще ни придружиш.