— Никога! — извика Релг — Ще остана тук в служба на УЛ и на детето, което ще стане горим на Улго! Ако пък се опиташ да ме принудиш със сила, последователите ми няма да го позволят.
— За какво ни е притрябвала тази сляпа къртица, Белгарат? — попита Барак. — Само ще ни бъде в тежест. Забелязал съм, че мъже, които непрекъснато изтъкват своята святост и сами си правят комплименти за нея, обикновено са много лоши другари. При това какво умее да прави този, което аз не умея?
Релг го изгледа с презрение и заяви:
— Грамадните мъже с големи усти рядко имат големи мозъци. Наблюдавай внимателно, косматко. — Той се приближи до една от стените и попита: — Можеш ли да направиш това? — После притисна ръката си в стената и тя потъна с лекота, като че я потапяше във вода.
Силк изсвири от почуда, бързо отиде при него и когато Релг извади ръката си от стената, опипа мястото. Камъкът си беше камък.
— Как го правиш?
Релг грубо се изсмя и му обърна гръб.
— Това е способността, която го прави полезен за нас — обясни Белгарат. — Релг може да намира пещери, а ние трябва да открием къде са разположени пещерите под Рак Ктхол. Ако е необходимо, той е в състояние да премине през монолитна скала, за да ни помогне да ги открием.
— Но как е възможно човек да прави това? — попита Силк. Продължаваше да се взира в мястото, където Релг бе пъхнал ръката си в стената.
— Това е свързано със същността на материята — отговори вълшебникът. — Онова, което виждаме като монолитен блок, в действителност не е така непроницаемо.
— Предметите са или твърда материя, или не — настоя Силк.
— Твърдата материя е илюзия — обясни му Белгарат. — Релг е в състояние да прокара частиците, които изграждат плътта му, сред пространствата, съществуващи между съставните части на скалата.
— Ами ти можеш ли да го правиш? — попита скептично Силк.
Белгарат сви рамене.
— Не зная. Никога не съм имал случай да опитам. Ала Релг умее някак да открива пещерите и отива направо при тях. Може би и самият той не знае как го прави.
— Помага ми моята святост — заяви високомерно Релг.
— Може би — съгласи се вълшебникът с търпелива усмивка.
— Светостта на пещерите ме привлича, тъй като съм се посветил на всички свети неща — продължи да нарежда Релг. — Да напусна пещерите на Улго за мен ще означава да обърна гръб на светостта и да бъда осквернен.
— Ще видим — каза му Белгарат.
Сиянието в каменната стена, което Се’недра беше забелязала преди малко, започна да трепти и пулсира и на принцесата й се стори, че вижда в камъка смътните очертания на някаква фигура. По-късно, като че камъните бяха просто въздух, фигурата придоби форма и влезе в стаята. За миг изглеждаше, че фигурата е друг старец с брада и дрехи като тези на горима, макар че новодошлият беше много по-едър. После Се’недра беше обладана от непреодолимо усещане за свръхчовешка присъствие. Изпълнена със страхопочитание, принцесата потрепера, осъзнала че пред нея стои божество.
Релг зяпна от изненада срещу брадатата фигура, разтрепери се и със задавен вик падна по очи пред бога.
Фигурата спокойно погледна пълзящия фанатик.
— Изправи се, Релг — изрече тя с мек глас, в който отекваше ехото на вечността. Всички пещери наоколо започнаха да звънят със звуците на този глас. — Изправи се и служи на своя бог.
ГЛАВА 18
Се’недра беше получила изискано образование. Беше обучена в най-малки подробности и инстинктивно долавяше всички тънкости на етикета и подходящите форми на поведение, които трябваше да се съблюдават в присъствието на император или крал, ала физическото присъствие на бог я объркваше и дори я плашеше. Чувстваше се неловко, дори неудобно, като някое невежа селско девойче. Осъзна, че трепери. Това беше един от малкото случаи в живота й, когато изобщо нямаше представа какво трябва да прави.
УЛ продължаваше да гледа право в изпълненото със страхопочитание лице на Релг.
— Умът ти е изкривил онова, което ти казах, синко — тежко изрече богът. — Изопачил си думите ми, за да ги накараш да съответстват не на моята воля, а на желанията си.
Очите на Релг бяха изпълнени с ужас.
— Казах ти, че детето — бъдещият горим — ще се появи в Улго чрез теб — продължи УЛ. — Казах още, че трябва да се подготвиш, защото ти ще го отгледаш и ще се грижиш за възпитанието му. Но нима казах, че трябва да възхваляваш себе си поради това?
Релг се разтрепери.
— Казах ли ти да проповядваш неподчинение? Или да настройваш улгосите срещу горима, когото аз съм избрал да ги ръководи?
Релг се свлече на пода и се примоли: